Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 9

Сега седеше и я гледаше с развеселени очи и след около минутка, Маделин сама си отговори на въпроса.

— Езикът ще е непознат, мъртъв, разбира се, и освен това текстът ще е закодиран с шифър, който ти сам си измислил. Ако мога да перифразирам Уинстън Чърчил, ти си енигма, скрита в загадка, опакована в гатанка, или нещо подобно.

Той почти се усмихна; устните му се извиха и той поклати глава в знак на съгласие с точното й определение. Отпи от уискито и се наслади на вкуса му.

— Какво има за вечеря?

— Разговор.

— Значи ще ни се наложи да преглътнем думите си наистина?

— Заедно със спагетите.

Той недоволно погледна уискито си и остави чашата; очевидно реши, че питието не върви с макаронени изделия. Маделин го погледна с умиление, което засили развеселеното пламъче в погледа му.

— И за какво ще си говорим?

— За това, че смятам да си търся нова работа, — обясни тя, докато вървеше към кухнята. Той я последва и без никакво колебание започна да й помага в сервирането.

— Значи е настъпил моментът, така ли? — хитровато попита той. — Какво те накара да вземеш такова решение?

Тя повдигна рамене.

— Много неща. И най-вече, както сам се изрази, време е вече.

— Ти каза „поне“. Какво друго ще търсиш?

Човек можеше да разчита на Робърт, че ще обърне внимание на всяка думичка. Тя се усмихна, докато наливаше вино в чашите им.

— Тази събота заминавам за Монтана.

Погледът му леко трепна, признак че е силно заинтригуван.

— Какво има в Монтана?

— Не какво, а кой.

— Кой, тогава?

— Един мъж на име Рийс Дънкан. Съществува вероятност да сключим брак.

Имаше случаи, при които погледът на бледо-зелените му очи можеше да реже като леден бръснач и сега бе точно един от тези случаи.

— Това прозвуча като прогнозата за времето — с равен тон отвърна той. — Ще си направиш ли труда да ми дадеш и процент на вероятност? Някъде около четиридесет? Или петдесет?

— Не зная. Не мога да гадая, преди да съм се запознала с него.

Робърт вече хапваше от спагетите, но сега внимателно остави приборите до чинията си и дълбоко си пое въздух. Маделин го наблюдаваше с интерес. Това бе един от много редките случаи, за които можеше да каже, че го е изненадала.

— Искаш да кажеш, че не си го виждала? — бавно попита той.

— Не съм. Разменихме си писма, но не сме се срещали. Може пък да не се харесаме, като се видим на живо. Така че е много малко вероятно е да се стигне до брак. Или ако спазваме терминологията на прогнозата за времето, промяна не се очаква.

— Но все пак е възможна.

— Да. Затова исках да знаеш.

— Как разбра за него?

— Нищо не съм разбрала за него. Зная само няколко факти.

— Добре тогава, как започна да си пишеш с него?

— Беше пуснал обява, че си търси съпруга.

Робърт остана стъписан, истински изумен. На Маделин й дожаля и му сипа от гъстия, пикантен сос, преди да е изстинал, тъй като очевидно той изобщо бе забравил за вечерята.