Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 10

— Отговорила си на лична обява? — най-сетне изрече той с напрегнат тон.

Тя кимна и се захвана със собствената си чиния.

— Да.

— Мили боже! Знаеш ли колко е опасно това? — повиши глас той и почти стана от стола си.

— Да, зная. — Тя се пресегна и потупа ръката му. — Моля те, седни и си дояж. Нямаше да се паникьосаш, ако ти бях казала, че съм се запознала с някой в бар за самотници в Манхатън, а това е далеч по-опасно от срещата с фермер от Монтана.

— От гледна точка за здравето ти, да, сигурно си права, но има и други подробности, които трябва да вземеш предвид. Ами ако е склонен към насилие? Може да има криминално досие или дори вече да е осъждан. Точно колко знаеш за него?

— На твоите години е, тридесет и четири. Има ранчо в централната част на Монтана, разведен, без деца. Писмата адресирах до пощенска кутия в Билингс.

По проницателния му поглед Маделин можеше да бъде сигурна, че Робърт е запаметил думите й и няма да пропусне нито една подробност. Знаеше също така, че Рийс Дънкан ще бъде щателно проверен; понечи да се възпротиви, но реши че няма никакъв смисъл. Докато Робърт подготви доклада си, тя вече ще се е запознала лично с него и ще е оформила собствено мнение. Разбираше защо Робърт се притеснява и се чувства длъжен да я защити, макар да не бе съгласна, че подобно нещо се налага. Откровеността в писмата на Рийс Дънкан й подсказваше, че това е мъж, който държи на истината и въобще не му пука как ще го възприемат хората. Струваше й се успокояващо, че няма да й се налага постоянно да преценява дали трябва да му вярва или да се съмнява.

— Мога ли да те убедя да не отиваш? — попита Робърт. — Или поне да те помоля да изчакаш с тази среща?

— Не. — Тя се усмихна, а сивите й очи трескаво блестяха от вълнение. — Толкова съм любопитна, че едва ще изчакам до събота.

Той въздъхна. Маделин наистина бе любопитна като котка, по неин си характерен, леко мързелив начин. Тя никога не си пъхаше носа шумно, но детайлно изучаваше всяка ситуация или въпрос, който я заинтригуваше. Можеше да разбере защо една обява за запознанство я е привлякла; веднъж прочела я, тя е решила, че на всяка цена трябва да се запознае с този мъж. Нямаше да успее да я разколебае, но поне можеше да се увери, че няма да е в опасност. Още преди да се е качила на самолета, той щеше да знае дали този Рийс Дънкан има криминално досие, дори да става въпрос за глоба при неправилно паркиране. Ако се окажеше, че съществува и минимална вероятност Маделин да я грози опасност, той щеше да я спре, дори и да се наложеше да седи до нея през цялото време.

Сякаш прочела мислите му, тя се наведе към него. На лицето й отново се появи ангелското изражение, което винаги го тревожеше. Това означаваше, че тя е или много ядосана, или е намислила някоя дяволия, но той никога не успяваше да отгатне кое от двете е, преди да е станало твърде късно.

— Ако се намесиш в социалния ми живот — мило изрече тя, — ще приема, че и на мен ми се полага същото право. Според мен се нуждаеш от помощ в отношенията ти с жените.