Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 8

Той повдигна вежди. Виж ти! Значи тя предпочита да лети, вместо да пътува с автобус. На устните му се появи цинична усмивка. Всъщност, и той го предпочиташе. Дори навремето притежаваше собствен самолет, но това бе П.Е., т.е. преди Ейприл. Бившата му жена добре се беше погрижила, така че сега той не можеше да си позволи дори самолетен билет, камо ли собствен самолет.

От една страна бе благодарна, че му спестява допълнителни разходи, но мъжката му гордост ненавиждаше факта, че не може да си позволи сам да й изпрати самолетния билет. По дяволите, та дори и билета за автобуса щеше да го затрудни изключително много. Вероятно като научи колко е беден, тази жена щеше да си изтърка подметките от бързане да избяга обратно. Нямаше начин да се получи нещо между него и тази жена, но нищо не му пречеше да се увери сам. Не можеше да каже, че пред вратата му се избиват кандидатки.

Маделин знаеше, че в петък вечер Робърт има уговорена среща, а понеже искаше да поговорят насаме го покани на вечеря в четвъртък, преди съботния й полет.

Той пристигна в осем и половина, влезе в хола, сипа си щедро уиски с вода. Повдигна чашата си за тост, със смях в очите, но сериозни устни. Маделин повдигна чашата с вино в отговор.

— Пия за една загадка — каза тя.

Той елегантно повдигна тъмните си вежди.

— За теб?

— Не, аз съм отворена книга.

— Написана на непознат език, обаче.

— А ако твоите корици бяха отворени, на какъв език щеше да е написана книгата?

Той повдигна рамене; очите му все още се усмихваха, но Робърт не можеше да отрече, че държи всички настрани. Всъщност, Маделин му бе най-близкият човек; баща му се бе оженил за майка й, когато тя бе на десет, а той на шестнадесет — твърде голяма разлика за истинска близост, но той си бе направил труда да я приеме, да разговаря с нея и да я изслушва. Заедно преживяха смъртта на баща му, а пет години по-късно и тази на майка й; в повечето случаи това би сложило край на отношенията им, но те си останаха близки, защото се харесваха като приятели, а не само като брат и сестра.

Робърт бе същинска загадка — елегантен, красив, страховито интелигентен, но изключително затворен за околните и никога не допускаше никой близо до себе си. Маделин бе единствената, която изобщо знаеше какво представлява той в действителност. Никой друг не го познаваше по-добре от нея. През годините, откакто наследи „Кенън Къмпаниз“, той направи фирмата още по-богата и влиятелна. В галантните му ръце лежеше огромна власт, но дори тази империя не докосваше истинската му същност.

Сякаш през цялото време се държеше под контрол и сам потушаваше страстите си. Жените се тълпяха около него, разбира се, но той имаше собствен подход и предпочиташе моногамните връзки, пред честите смени на любовници. Когато си избереше партньорка, той й оставаше верен, докато трае връзката им. Една от предишните му изгори се напи на парти малко след като Робърт бе сложил край на връзката им и плачейки на рамото на Маделин й призна, че никога не би могла да обича друг мъж, защото кой може да се сравнява с Робърт? За съжаление, пиянската изповед на жената се оказа пророчески вярна; тя се впусна в две любовни връзки след това и двете се оказаха толкова краткотрайни, че тя напълно се отказа да се среща с мъже.