Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 84
Линда Хауърд
— Как си? — Думите му с усилие излязоха от устата. Тя го погледна и на лицето й бавно се появи усмихна, от което кръвта му закипя още повече.
— По-добре. Будна и топла. А ти как си, след излизането навън?
— Добре. — Даже повече от добре. И двамата бяха живи и в нито една клетка от тялото си не усещаше студ.
Той настоя отново да премери температурата й и търпеливо изчака термометърът да изпищи.
— Тридесет и шест. Добре.
— Нормалната ми температура е горе-долу толкова.
— А моята обикновено е по-висока.
— Не се учудвам. Като спи с теб, човек се чувства като във фурна.
— Оплакваш ли се?
Тя поклати глава.
— Напротив, похвалвам те.
Изведнъж усмивката изчезна от лицето й, очите й потъмняха до цвета на въглен и тя се пресегна, за да погали лицето му.
— Днес за малко щях да те загубя.
Рийс забеляза искрения ужас в погледа, точно преди тя да затвори очи и я придърпа към себе си с отчаяно облекчение.
— Скъпа, много по-вероятно бе аз да загубя теб, отколкото ти мен — дрезгаво изрече той, заровил устни в косата й.
Маделин обви ръце около врата му. Тя не плачеше често — обикновено настроението й бе добро и не се променяше без причина. Откакто бяха женени, бе плакала два пъти и то от болка — първия път, през брачната им нощ и вторият, същия ден, когато горещата вода във ваната възвръщаше живота в измръзналото й тяло. Изведнъж обаче напрежението и ужаса от преживяното се стовари върху нея е буца заседна в гърлото й. Тя се опита да се пребори, да запази самообладание, но тази битка бе предварително загубена. С жален стон тя зарови лице във врата му и го стисна с всичка сила, докато тялото й потрепери от силното ридаене.
Рийс не просто се изненада от сълзите й, той се стъписа. Неговата Мади беше боец, която му беше равна по сила и не потреперваше дори пред най-лошия му гняв. Сега обаче безутешно плачеше в ръцете му, от което сърцето му се сви. Той се наведе над нея, започна да разтрива гърба й, шепнеше успокоителни думи в косите й, като в същото време бавно я положи върху одеялата пред камината.
Мина доста време, преди Маделин да се успокои. Той не се опита да я спре, защото усещаше, че тя има нужда да се освободи от напрежението, както и той, подтикван от същото чувство, с всичка сили изрита една кофа от храна в плевнята, след като се бе погрижил за коня си, затова сега просто я държеше в прегръдките си, докато бурята премина, след което й подаде носната си кърпичка.
Клепачите й бяха подути и тя изглеждаше изтощена, но в погледа й вече не се забелязваше предишното напрежение, докато се отпусна върху одеялата. Рийс се подпря на лакът до нея, развърза колана на халата й и го разтвори, разкривайки голото й тяло.
Прокара пръсти по врата й, после по нежните ключици.
— Казвал ли съм ти някога — замислено изрече той, — че само като те погледна, се възбуждам до болка?
Когато проговори, гласът й бе подрезгавял.
— Не, но на няколко пъти си ми го демонстрирал.
— Наистина ме боли и имам чувството, че ще експлодирам. И после, когато вляза в теб, тази болка се превръща в удоволствие.