Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 82

Тя вече можеше да се движи, което много им помогна. Прегърнати, те едва изкачиха стъпалата на верандата и влязоха вътре. Банята на долния етаж се намираше точно срещу вратата, затова той я насочи направо натам, подпря я на стената и пусна топлата вода, за да напълни ваната. Щом започна да се вдига пара, Рийс завъртя и крана на студената. Надяваше се да уцели точната температура, иначе можеха да се опарят, но ръката му толкова премръзнала, че нищо не усещаше.

— Влизай във ваната!

Тя се отпусна на колене и Рийс я издърпа до ръба, но в крайна сметка се оказа, че и за двамата е по-лесно буквално да се претърколят вътре. Маделин седна пред него, между краката му и отпусна глава върху гърдите му. По лицето й се стичаха сълзи, когато топлата вода обгърна премръзналото й тяло и болезнено започна да възвръща живота в него. Рийс отпусна глава назад и стисна зъби. Трябваше да изтърпят и това, защото бе важно; тук никой друг нямаше да им помогне. Така най-бързо щяха да се стоплят, макар изобщо да не бе приятно.

Постепенно болката олекна. Когато водата се покачи толкова, че за малко щеше да прелее, той спря кранчетата и се потопи по-дълбоко, та водата да покрие и раменете му. Косата на Маделин се носеше по повърхността като мокро злато.

Той обви ръце около тялото й, сякаш искаше да поеме треперенето й.

— По-добре ли си?

— Да. — Гласът й бе тих и по-дрезгав от обичайно. — Бяхме на ръба.

Той я обърна и я притисна към себе си с трудно сдържано отчаяние.

— Исках да запазя младото добиче за разплод — обясни той. — Кучият син обаче ще си остане обикновен вол, — ако изобщо оцелее.

Маделин успя дори да се разсмее и прокара устни по врата му. Водата покри брадичката й.

— Да се грижиш добре за този кон. Той ни спаси живота.

— Ще му дам най-голямата част от плевнята.

Останаха във ваната, докато водата започна да изстива; след това отвори запушалката и й помогна да се изправи на крака. Тя все още изглеждаше сънена, затова Рийс я задържа до себе си, дръпна завесата и пусна душа, така че топлата вода да се стича върху главите им. Маделин стоеше, отпуснала глава върху гърдите му, както бе стояла стотици пъти досега. Сега обаче прегръдката им бе особено ценна. Този път двамата бяха надлъгали смъртта.

Водата се плъзгаше по телата им. Той повдигна лицето й към себе си и допря устни до нейните, изпитвайки нужда да я вкуси, да я докосне, да се увери, че наистина вече са добре. Днес за малко щеше да я изгуби.

Когато топлата вода започна да свършва, той завъртя обратно кранчетата, взе хавлиени кърпи и уви една около косата й, а с другата изсуши тялото й. Макар устните и ноктите й да си бяха възвърнали цвета, тя все още слабо потреперваше, затова той я задържа, докато тя прескочи ръба на ваната. Рийс взе друга кърпа и започна да подсушава себе си, като през цялото време наблюдаваше всяко нейно движение.

На Маделин вече й бе топло, но се чувстваше напълно изтощена. Нямаше сили за нищо, сякаш се възстановяваше от тежко заболяване. Най-много й се искаше да легне пред камината и да спи поне една седмица, но знаеше колко е опасна хипотермията и се боеше да го направи. Сега се отпусна върху тоалетната чиния и го наблюдаваше как той подсушава тялото си, омагьосана от силата му, подчертана от голотата. Той й даваше сили да се бори с изтощението, както по-рано й бе вдъхнал сили, за да издържи в ледената вода.