Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 83

Рийс обгърна лицето й в ръце, за да се увери, че не се унесла.

— Не заспивай — предупреди я той. — Стой тук, докато се кача и ти донеса халата.

— Добре — кимна тя.

— След минута се връщам.

Маделин успя да се усмихне, само за да го успокои.

— Донеси ми и четката за коса.

Рийс се върна след няколко минути с халата й, затоплен в сушилнята за дрехи и тя потрепери от удоволствие, когато я обви в дрехата. Той също се бе облякъл — беше си обул чорапи, джинси, които още не бе закопчал и памучна фланела. Носеше чорапи и за нея и сега коленичи, за да й ги обуе.

Обгърнал кръста й, двамата тръгнаха към кухнята. Рийс изтегли един стол и я настани.

— Отвори си устатата — нареди й той и когато тя се подчини, той пъхна термометъра, който бе взел от банята на горния етаж, под езика й. — Сега стой мирно, докато направя още кафе.

Това изобщо не й бе трудно. Единственото, което искаше повече от това да седи спокойно, бе да лежи.

Когато алармата на дигиталния термометър започна да пищи, той го извади от устата й и се намръщи.

— Тридесет и пет градуса и шест стотни. Искам да я качим с още един градус.

— А ти как си?

— Не съм толкова сънен, колкото си ти. Освен това съм едър, пък и бях във водата по-малко време.

Все още усещаше студа дълбоко в себе си, но парализирането на крайниците отдавна бе изчезнало. Първата чаша кафе почти успя да прогони останалото измръзване, тъй като и топлината на течността и кофеинът си свършиха работата. Рийс накара Маделин да изпие три чаши, макар че тя се съвзе достатъчно, за да отбележи гневно, че пак е приготвил кафето твърде силно и вероятно ще получи кофеинова свръх доза. С кисела физиономия, той й доля вода. Когато се почувства по-сигурен за нея, Рийс я настани върху одеялата пред камината.

— Трябва пак да изляза — съобщи той и като забеляза ужаса в очите й, бързо добави: — Не, не, няма до обикалям из ранчото, но се налага да прибера коня и да се погрижа и за него. Веднага се връщам.

Маделин все още се боеше да легне, за да не заспи, макар че из вените й течеше толкова кафе, че едва ли тази нощ изобщо щеше да спи. Свали кърпата от главата си и започна да разресва косата.

Когато Рийс се върна, косата й вече бе изсъхнала и тя я оформяше в прическа. Той спря на прага като поразен от женствеността и красотата на ритуала. Ръкавите й се плъзгаха по ръцете й, когато ги повдигаше към главата си и разкриваха бледите, нежни предмишници. Стоеше, навела глава на една страна, като цвете погалено от бриз. Гърлото му пресъхна и Рийс усети как кръвта се стече в слабините му; вече седем месеца бяха женени, а той все още реагираше като жребец, подушил кобила.