Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 68

Преоблечен, Рийс се появи на верандата. Работата можеше и да почака, реши той, и седна до нея на люлката. Прегърна я и я привлече до себе си, така че тя отпусна глава на рамото му.

— Мислих си, че скоро ще дойде зимата — сподели тя.

— По-скоро, отколкото очакваш.

— И Коледа е близо. Мога ли да поканя Робърт?

— Разбира се. Той е твоето семейство.

— Така е — усмихна се тя. — Само че на сватбата не забелязах някаква топлина помежду ви.

— А ти какво си очаквала, имайки предвид обстоятелствата? Мъжете си бранят територията. Той не искаше да се откаже от теб, а аз бях твърдо решен да те имам, каквото и да ми коства. — Рийс повдигна брадичката й с палец и бавно я целуна. — Освен това, бях един напълно непознат, който същата вече щеше да отведе сестра му в леглото си.

След малко остана само звука от люлката. Той отново я целуна, а после само я прегръщаше. Досега не знаеше, че бракът може да е и това, с изненада си помисли Рийс. Едновременно страст и задоволство.

— Хайде да си имаме бебе — тихо изрече той. Тя замълча за момент, след което отвърна:

— Тогава ще спра да вземам хапчета. — Маделин взе ръката му и я допря до лицето си.

Жестът й излъчваше такава нежност, че Рийс чак изпита болка. Повдигна лицето й и я настани в скута си, така че да вижда изражението й.

— Това ли искаш?

Неговото лице изглеждаше сякаш огряно от вътрешна светлина.

— Знаеш, че отговорът е да. — Тя се наведе, докосна устните му със своите, след което неочаквано се засмя, обгърна врата му с ръце и силно го прегърна. — В рода ви имате ли близнаци?

— Не! — изстреля той, отдръпна се малко и я погледна подозрително. — А в твоя?

— Всъщност, да. Баба Лили имаше близначка.

Дори самата мисъл за близнаци му дойде твърде много. Рийс поклати глава, сякаш за да прогони тази възможност.

— По-добре да я караме едно по едно. Без удвояване.

Погали бедрата й, след това плъзна ръцете си под полата й.

— До Коледа може и да си бременна.

— Харесва ми тази идея.

— Аз ще се постарая — обеща той, а очите му блестяха.

— Може да отнеме и повече време.

— Значи ще трябва да се старая повече.

Устните на Маделин се разтегнаха в усмивка.

— Мен ме устройва — доволно отвърна тя.

Първият сняг наистина падна още през октомври — шест сантиметра чист, пухкав слой. Маделин разбра, че снегът не само не спираше работата в ранчото — дори напротив, тя се увеличаваше, макар че шест сантиметра не бяха повод за тревога. Дори и в разгара на зимата Рийс щеше да носи сено на добитъка и да троши лед, за да могат животните да пият вода. Щеше да му се налага да търси загубени телета, преди да умрат от замръзване и да мести стадото в по-закътани райони.

И за първи път Маделин изпита тревога от зимата.

— Ами ако настане снежна буря? — една вечер го попита тя.

— Тогава се надяваме, да мине бързо — спокойно отвърна той. — Ще загубя някои от младите животни, но ако бурята не трае дълго, по-голямата част от стадото ще оцелее. Опасно е само, ако продължи с дни, защото животните започват да измръзват до смърт, а и аз не мога да им занеса храна. За къщата и плевнята съм закачил куки. Когато бурята е особено тежка, опъвам статична линия, така че мога да се предвижвам по нея.