Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 34

Смеейки се, Маделин остави Кристин да заспи, след което самата тя си легна. Остана будна почти до зазоряване, с опънати до скъсване нерви.

Роклята, която си бе купила за сватбата, бе старомодна като модел, дълга почти до глезените, с бродирана дантела около подгъва и деколтето. Прибра косата си на кок, закачи си бял воал и обу бели обувки. Макар че церемонията щеше да е само в кметството, тя бе твърдо решена, да изглежда като истинска булка. Сега вече, когато денят най-сетне бе настъпил, тя се чувстваше необичайно спокойна и ръката й не потрепери, докато нанасяше грима си. Може би вече бе прекалено уморена за притеснения.

— Изглеждаш невероятно — възхити се Кристин, която също изглеждаше много добре в светло-синята рокля на фона на матовата й кожа. — Хладна, старомодна, крехка!

Маделин никога не бе използвала думата крехка за да опише себе си и сега невярващо погледна приятелката си.

— Не съм казала, че си крехка, казах само, че изглеждаш такава. И точно това се очаква от теб в деня на сватбата ти.

— Хрумват ти странни идеи. Чувала съм, че булката трябва да има нещо чуждо, нещо синьо, че трябва да сияе и така нататък, но никога не съм чувала, че трябва да изглежда крехка.

— Глупости. Най-лесно е да сияеш. Става с няколко мацвания с ружа. Много по-сложно е да усъвършенстваш крехък вид. Обзалагам се, че цяла нощ си тренирала.

Маделин въздъхна и се погледна в огледалото.

— Не мислих, че си личи.

— Спа ли изобщо?

— За около час.

— Личи си.

Когато Рийс почука на вратата, Маделин замръзна на мястото си. Сигурна беше, че е Рийс, а не Робърт. Сърцето й започна да бие все по-бързо, докато прекосяваше стаята, за да отвори.

Изпълни почти цялата рамка на вратата, Рийс я изгледа от глава до пети. Зад гърба си Маделин чу приятелката й да затаява дъх, но Рийс изобщо не я и погледна. Той не откъсваше очи от Маделин.

— Готова ли си?

— Да — тихо отвърна тя. — Багажът ми е събран.

— Ще сваля куфарите в колата.

Той бе облечен в катранен раиран костюм с безупречно чиста бяла риза. Маделин веднага забеляза, че и платът и изработката са скъпи и реши, че вероятно има този костюм от преди развода. Наистина изглеждаше смайващо в него. Погледна към Кристин, която още едва дишаше.

— Кристин, запознай се с Рийс Дънкан. Рийс, това е най-добрата ми приятелка, Кристин Ризото.

Рийс й се усмихна с половин уста и докосна ръба на шапката си.

— Приятно ми е, госпожице.

Тя все още го гледаше невярващо, но успя да отговори:

— И на мен, господин Дънкан.

Той взе двата куфара на Маделин, кимна към Кристин и излезе от стаята. Едва сега приятелката й си изпусна въздуха от дробовете.

— Той е толкова… мъжествен — задъхано проговори тя. — Сега вече те разбирам.

Маделин прекрасно разбираше какво изпитва Кристин и прокара пръсти по перлената огърлица. Нервността й отново се възвърна.

Бледите очи на Робърт излъчваха хлад, когато двамата се запознаха. Рийс обаче не изпита и грам притеснение от това. Държаха се учтиво един към друг. Маделин изобщо не бе и очаквала друго. И двамата бяха с достатъчно силни характери, за да си позволят бързо и лесно сприятеляване.