Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 32
Линда Хауърд
Тя премигна, а на устните й бавно се появи усмивка. Маделин бързо се качи в пикапа.
— И сега какво? Имаш склонност към убийства или си раздразнителен като ранен бик?
— По малко и от двете — през зъби процеди той.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Очите му я гледаха напрегнато.
— Не е само заради цигарите. Иска ми се да си чисто гола и да обгърнеш кръста ми с бедрата си.
Маделин не искаше да му отказва. Харесваше го и знаеше, че той има нужда от нея, макар и само в сексуално отношение. От друга страна, не желаеше първия път да стане набързо в непозната мотелска стая, когато тя е напрегната от стреса, а той е изнервен от липсата на никотин. Съмняваше се, че нещата ще се променят до деня на сватбата, но се надяваше, че тогава поне ще е по-спокойна.
Той прочете отговора в очите й и изруга, като прокара ръка през врата си.
— Остават още само два проклети дни.
— И за двама ни. — Тя погледна през прозореца. — Признавам си, че се опитвам да го отложа. И че съм притеснена.
— Защо? Аз не съм грубиянин. Ако не съм в състояние да се контролирам първия път, ще го направя при втория. Няма да те нараня, Мади, и ще се постарая да ти доставя удоволствие.
— Зная — нежно отвърна тя. — Проблемът е, че за мен ти все още си непознат.
— Много жени си лягат с мъже, които току-що са срещнали в бара.
— Не и аз.
— Очевидно не си лягаш и с мъжа, за когото ще се омъжиш.
— Това изобщо не беше честно — погледна го ядосано Маделин — и много добре го знаеш, защото ние не се женим при нормални обстоятелства. Ако смяташ през цялото време да ми говориш троснато и да ме пришпорваш, може би е по-добре да не се виждаме преди сватбата.
— Звучи ми дяволски добре — през зъби процеди той.
И така тя прекара оставащите два дни до сватбата сама, до пристигането на Кристин и Робърт. Не бе очаквала от Рийс всеки ден да пътува до Билингс, но сега я тревожеше фактът, че се бяха скарали още преди сватбата. Ако този брак изобщо оцелееше, със сигурност щеше да е доста размирен.
Когато посрещна Кристин и Робърт на летището, приятелката й нетърпеливо се огледа.
— Е, къде е той?
— В ранчото е, има работа. Няма кой да се грижи за животните, затова няма да дойде довечера.
Кристин се намръщи, но за изненада на Маделин, Робърт го прие съвсем нормално. Трябваше й секунда време, за да си припомни, че ако Робърт проявява разбиране към нещо, то това е принципът работата преди всичко останало.
Тя ги прегърна и двамата.
— Толкова се радвам, че сте тук. Как мина полетът?
— Вълнуващо — отвърна Кристин. — Досега никога не съм летяла с шефа. Знаеш ли, че навсякъде се отнасят към него като към величайша особа?
— Изтощително за мен — обади се Робърт. — Тя постоянно подмяташе хитроумни реплики, точно като теб. Щом се доближеше някоя стюардеса и Кристин започваше да подмята закачки.
— Те не просто се доближаваха — обясни Кристин. — Спираха, лигавеха се, кикотеха се.
Маделин кимна.
— Познато ми е.
Остана доволна, че Кристин не изпитва страхопочитание към Робърт, както повечето хора. Тя никога не би си позволила да се държи толкова фамилиарно с него в службата; всъщност, Маделин се съмняваше дали изобщо двамата са се срещали, но сега той бе братът на булката, а тя — най-добрата й приятелка, и тя се отнасяше към него като към равен. Това й говореше и за възпитанието на брат й — ако решеше, той можеше да смрази човек само с поглед.