Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 33

Сега се надяваше двамата й най-любими хора на света да харесат мъж, в когото бе влюбена. Дано Рийс да се възстанови от никотиновия глад до сутринта!

Взеха такси до мотела, в който бе отседнала и Робърт си нае отделна стая, но Маделин настоя Кристин да спи в нейната. През последната вечер като неомъжена жена, Маделин усещаше нервите си опънати и й се искаше да има някой, с когото да си поговори, в случай, че не успее да заспи. В крайна сметка, за какво са приятелите, ако не да успокоят тревогата ти?

Вечерта прекараха чудесно, но Маделин съжаляваше, че Рийс не е с тях. В десет вечерта Кристин вече неприкрито се прозяваше и отбеляза, че в Ню Йорк е дванадесет вечерта. Робърт поиска сметката; той изглеждаше напълно свеж, но по принцип бе свикнал да работи до късно, пък и спеше само по четири часа на денонощие.

— Ще успееш ли да поспиш тази нощ? — попита я той, когато стигнаха в мотела и той забеляза уморените й очи.

— Вероятно не, но според мен така или иначе младоженките никога не спят в нощта преди сватбата.

— Скъпа, предполага се, че няма да спиш в нощта след сватбата.

Тя сбърчи нос.

— Значи няма да спя и двете. Уморена съм, но в същото време съм прекалено нервна и развълнувана, за да заспя. Така е, откакто той се обади.

— И нямаш никакви колебания?

— Напротив, пълна съм с такива, но просто не мога да си позволя да пропусна този шанс.

— Винаги можеш да отложиш сватбата.

Маделин си спомни колко е нетърпелив Рийс и дяволито се усмихна.

— Не, не мога. Нито с ден дори.

Той я прегърна нежно и отпусна глава до нейната.

— Тогава дай всичко от себе си, скъпа, и той така и никога няма да разбере точно какво го е сполетяло. Ако обаче не потръгне, не се самоизмъчвай. Ела си вкъщи.

— Досега не съм чувала нещо толкова песимистично — пошегува се Маделин. — Благодаря ти за загрижеността. Обичам те.

Когато влезе в стаята си, Кристин вече си лягаше. Маделин измъкна възглавницата си и удари приятелката си с нея.

— Не можеш да спиш тази нощ. Трябва да ми държиш ръката и да ме успокояваш.

Кристин се прозя.

— Купи си бира, напий се и си легни да поспиш.

— И тогава на сватбата си ще съм с махмурлук. Нужно ми е разбиране, не алкохол.

— Единственото, което мога да ти предложа, са два аспирина. Прекалено съм уморена, за да ти предложа разбиране. Освен това, не виждам защо си нервна? Ти искаш да се омъжиш за него, нали така?

— Много. Изчакай само да го видиш, и тогава ще разбереш защо.

Кристин отвори едното си око.

— Интересно!

— Той е толкова… Мъжествен.

— А-ха!

— Красноречив отговор!

— А ти какво очакваш в… — Тя замълча, докато погледне часовника си. — В един през нощта? Шекспиров сонет?

— Тук е едва единадесет!

— Тялото ми може да е в Монтана, но духът ми е още в Ню Йорк. Лека нощ или добро утро, което си избираш.