Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 23

— И да няма нищо против, когато я третират като кобила за разплод?

— И това, да — съгласи се той.

Обзе я толкова силно разочарование, че сякаш някой я прободе с нож. Той щеше да се ожени за друга. Отмести поглед от него и събра всички сили, за да запази контрол.

— Тогава ти желая късмет. Надявам се, че този път ще ти потръгне в брака. Имаш ли други кандидатки?

— Още две. Която прояви интерес към живота в ранчото, вероятно ще стане моя съпруга.

Говореше сякаш обсъжда бизнес-сделка, само дето в този случай щеше да спи с партньора си. Маделин едва не извика каква загуба на страст би била подобна постъпка, но се сдържа. Единственото, което й оставаше, бе да забрави този мъж, иначе до края на живота си щеше да сравнява всеки друг с Рийс Дънкан.

Тъмнината прикри пустотата в очите й, когато каза:

— Тихият океан покрива площ от почти шестдесет и четири милиона квадратни мили.

Той веднага пое топката.

— Безопасната игла е бил измислена през 1849.

— Не е възможно! Толкова отдавна! Ципът е изобретен през 1893 година — много полезно откритие, иначе можеше да ти се случи да се убодеш на безопасна игла, докато си закопчаваш панталона.

Маделин мълча по пътя обратно към Билингс на следващата сутрин. Вечерта приключи добре, с веселието от размяната на любопитни факти, но думите му не й дадоха покой и тя не мигна цяла нощ. Не можеше да понесе самата мисъл, че повече никога няма да го види, но той така бе решил и тя за нищо на света нямаше да издаде болката си. Нямаше никакъв смисъл да му реве на рамото, макар че точно това й се правеше.

Той също изглеждаше изморен, но това не беше чудно, имайки предвид че два дни поред беше ставал рано и бе шофирал.

— Съжалявам, че ти създавам затруднения да ме караш до летището — извини се тя.

Той й хвърли бърз поглед, после отново се втренчи в пътя.

— Ти също си пропътувала огромно разстояние напразно.

Значи тя попадаше в категорията „Напразно“. Пристигнаха на летището половин час преди полета й. Прекрасно изчисление, помисли си тя. Не се налагаше да бърза, но от друга страна нямаше време за дълго сбогуване. Тя също бе доволна. Не беше сигурна докъде ще й стигнат силите.

— Няма нужда да паркираш. Просто спри, докато сляза.

Той отново й хвърли бърз поглед, този път доста по-яден. Не отговори нищо, само паркира и заобиколи пикала, за да й отвори вратата. Тя бързо скочи от кабината, преди той да я прегърне през талията и да я пренесе на ръце.

Рийс мрачно бе свил устни, докато вървеше до нея на влизане в терминала. Поне този път полата й бе прилично дълга, макар че сега пък свободно се увиваше около краката й и отново му действаше влудяващо. Не можеше да изгони от съзнанието си мисълта, че тази би се изхлузила много по-лесно.

Точно викаха пътниците от нейния полет, когато двамата влязоха в сградата на летището. Тя се обърна към него, събра последните си сили, за да се усмихне и протегна ръка.

— Довиждане, Рийс. Желая ти късмет.

Той хвана ръката й и усети меката, топла кожа на дланта й. Сигурно цялото й тяло бе също толкова меко и нежно и точно затова не можеше да се ожени за нея. Видя сочните й устни да се разтварят, сякаш искаше да каже още нещо и тогава го заля вълна, която помете всичко останало.