Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 22

— Маделин, мястото ти не е тук.

Тя продължи да се люлее.

— Значи срещата ни е провал?

— Да.

— Въпреки че ме намираш за привлекателна? — Тъмнината й даде кураж да се държи дръзко.

— Искрите прехвърчат и в двете посоки. — Той загаси цигара в подметката на ботуша си и захвърли фаса в двора.

— Така е. Защо не съм подходяща за целта ти?

— Много си подходяща даже, ако говорим за леглото — мрачно отговори той. — Още сега бих те завел там. Но извън него — не. Изобщо не ставаш за моя жена.

— Обясни ми, моля те. Искам да зная защо ме отхвърляш.

Неочаквано той се отмести от колоната и седна до нея на люлката, а механизмите й изскърцаха от тежестта му.

— Преди време бях женен, в продължение на две години. В много отношения ти си като първата ми жена. Тя беше градска персона. Харесваше разнообразието и забавленията на големия град. Допреди брака ни изобщо не беше стъпвала в ранчо, затова й се стори романтично, точно като на филм, докато не разбра, че животът във фермата е преди всичко работа, а не удоволствия. Още преди първата зима започна да губи търпение, но студът преля чашата. Втората година с нея бе същински ад.

— Недей да ме сравняваш с нея, Рийс Дънкан. Това че не й е харесало тук не значи, че и с мен ще стане същото.

— Човек, който не се учи от грешките си е пълен глупак. Когато се оженя отново, ще го направя за жена, която знае какво значи животът в ранчото и ще е готова да работи заедно с мен. Втори път няма да изложа земята си на опасност.

— Какво искаш да кажеш?

— Някога това ранчо беше най-голямото и най-добре поддържаното. Все още можеш да забележиш, че тук е имало добри времена. Притежавах най-породистите бикове за разплод в съседните четири щата, отглеждах повече от четири хиляди говеда, имах петдесет работника. И тогава се разведох. — Той повдигна ръка и я отпусна върху облегалката на люлката. В тъмнината можеше да различи само профила му, но долови ядната горчивина в гласа му. — Семейството на Ейприл оказа огромно влияние върху съдията. Той се съгласи, че двете години брак дават право на жена ми да получи половината от имота ми, но тя мило предпочете суха пара. Едва не фалирах. Трябваше да ликвидирам почти всичко, за да й се изплатя. Продадох част от земята, която е била в семейството ми повече от сто години. Това се случи преди седем години. Работих като вол, само и само да запазя ранчото и едва тази година има шансове да изкарам малка печалба. Искам да имам деца, на които да оставя ранчото, но този път много внимателно ще подбера съпругата си.

Тя бе истински шокирана от историята му, но въпреки това заядливо подхвърли:

— А любовта фигурира ли в плановете ти?

— Не — с равен тон отвърна той.

— Ами ако жена ти иска нещо повече?

— Нямам намерение да я залъгвам. От самото начало ще й обясня цялата ситуация. И все пак ще бъда добър съпруг. Не обичам изневерите, държа се добре с жените. Единственото, което искам от нея, е почтеност и работливост, качества, които и аз притежавам.