Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 25

Линда Хауърд

— Да, зная. Той ми разказа всичко.

— Тогава си разбрала, че жената, която се омъжи за него, ще се нагърби да търпи брак без чувства. Все още носи твърде много гняв в себе си.

— Видях ранчото му. Има причини да е гневен.

— Бившата му съпруга и семейството й буквално са го разорили. Постарах се да си получат заслуженото — съвсем предпазливо, разбира се. Човек трябва много да внимава, когато се потопи в езеро, пълно с баракуди.

— Бих искала да ги съсипеш финансово, ако може, разбира се. — Маделин изрече думите съвсем небрежно, сякаш молеше за още една чаша шампанско.

— Това няма да му върне загубеното.

— Така е, но аз съм достатъчно отмъстителна и ми се иска да си получат заслуженото.

— Точно ти изобщо не си отмъстителна.

— Напротив — с дружелюбен тон отвърна тя, от който обаче умните хора винаги отстъпваха.

Той я целуна по главата и я притисна по-плътно в прегръдките си.

— И какво ще правиш сега?

— Ще продължа напред, предполагам. — Тя повдигна рамене. — Нищо друго не ми остава.

Робърт я погледна, възхищавайки се на силата й. Маделин бе смел воин; винаги продължаваше напред. Понякога имаше нужда от патерица за известно време, но в крайна сметка се изправяше и продължаваше. Рийс Дънкан трябва да е истински мъж, за да я плени така.

Две седмици по-късно Рийс се качи в пикапа си, след като изпрати до автобуса последната си гостенка, Джулиет Джонсън. Изруга на глас, удари с юмрук по волана, след което си запали цигара и нервно започна да пуши.

Това се оказа пълна загуба на време и пари. Учителката, Дейл Куилан веднага отбеляза колко е отдалечено ранчото и учтиво му обясни, че не проявява интерес. Госпожица Джонсън, пък заяви, че е готова да приеме предложението му, но той за нищо на света не можеше да се съгласи. Това бе най-мрачната жена, която някога бе срещал, без абсолютно никакво чувство за хумор и постоянно недоволна от всичко. Беше си я представял като подходяща за създаване на семейство, след като бе жертвала младините си в грижи за болната си майка, но сега вече бе убеден, че тази жена е била по-скоро тежък кръст, отколкото благословия за женицата. Кисело му заяви, че няма нищо против да изпълнява задълженията си на съпруга, след като бъдат обявени за съпруг и съпруга пред Господ, но се надявала, че той няма да изисква от нея никакви лигавщини, защото изобщо не й допадат. Също толкова кисело, Рийс й отвърна, че може да разчита на това.

Три кандидатки. Една, която той не желаеше, друга, която не желаеше него и трета, която бе напълно неподходяща за целите му.

Маделин. Дълги, изящни крака. Копринена, руса коса и изразителни, сиви очи. Сочни устни с вкус на мед. Какво общо имаше животът в ранчото с някой толкова елегантен и неподготвен?

Само че през последните две седмици нощем се въртеше като луд в леглото си, защото цялото тяло го болеше от желание, а когато най-сетне успееше да заспи, отново сънуваше само нея. Обладан от физическо желание, той постоянно бе в лошо настроение и пушеше два пъти повече от обичайното. По дяволите, какво да направи, като тя бе два пъти повече от това, което му трябва или може да си позволи?