Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 20

— Гледала съм баба Лили да го прави — радостно обяви тя. — Не бях достатъчно силна, за да държа кофата, но знаех, че един ден като порасна, най-после и това ще ми разреши.

— И така ли стана?

— Не, продаде кравата през лятото, преди да започна училище. Тя имаше само една крава, за мляко, но районът вече се превръщаше в градски и затова реши да я продаде.

Той остави кофата на земята и взе цедилката.

— Хайде, сега имаш възможност да докажеш, че си пораснала. Ти сипваш.

На устните й се появи доволна усмивка, когато вдигна кофата и внимателно прецеди млякото в каната. В кухнята се разнесе приятен аромат.

— Благодаря ти — каза тя, щом свърши със задачата. — Никога досега не съм се изпълнявала толкова тържествена церемония.

Този път стана. Устните на Рийс се разтегнаха в усмивка. Маделин отново усети прилива на топлина и в този момент разбра, че е загубена.

ТРЕТА ГЛАВА

— Тук не кипи кой знае какъв нощен живот, но на около двадесет мили има бирария и кафене, където бихме могли да отидем да потанцуваме.

Маделин се поколеба.

— Имаш ли нещо против да си останем тук? Сигурно си уморен, аз също. Иска ми се просто да си почина.

Рийс замълча. Не бе очаквал тя да откаже поканата му, пък и мисълта да я държи в прегръдката си, докато танцуват, му се струваше доста съблазнителна. Може би сред толкова много хора ще да забрави желанието си към нея. Тази жена не бе подходяща за него, по дяволите.

От друга страна, тази сутрин бе станал в четири, така че идеята да си почине вкъщи му стори истинско блаженство. Само дето едва ли ще успее да се отпусне, докато тя е наоколо.

— Можем да поиграем на „Монополи“. Видях я на етажерката, при книгите — предложи тя. — Или на карти. Мога да играя покер, блек джек, хартс, руми, гледай си работата.

Той я изгледа напрегнато, докато тя изброяваше впечатляващия списък от игри на карти. На лицето й бе изписано ангелско изражение.

— Избирам да поиграем на руми.

— Добре. Джокерите, валетата, тройките, петиците, седмиците и Рейчъл са полудели — бързо заяви тя.

— От друга страна, тази вечер по телевизията ще дават бейзболен мач. Какво, по дяволите, е Рейчъл?

— Дама каро. Нали знаеш, че те си имат имена?

— Не, не знаех. Сега ли си го измисли?

— Не. Рейчъл е дама каро, Палас е дама пика, Джудит — дама купа и Арджин — дама спатия.

— А поповете и валетата имат ли си имена?

— Не зная. И да имат, никога не съм ги чувала.

Той отново я изгледа, след което се облегна на дивана и вдигна краката си върху малката масичка за кафе. Тя забелязала дяволито пламъче в очите му, когато той каза:

— Малкият пластмасов накрайник на връзките на обувките ти се нарича екселбанд.

Тя зае същото положение като него, а устните й се извиха от едва сдържан смях.

— Вдлъбнатината на дъното на бутилка шампанско се нарича пънт.

— Разстоянието между края на бутилката и началото на течността в нея се нарича утечка.