Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 19

— Не вярвах, че ще успееш толкова бързо — каза той.

— Не обръщам голямо внимание на дрехите.

Не се и налага, помисли си той. Тялото, което обличаше в тях, бе достатъчно само по себе си; всичко останало бе излишно. Възбуждаше го самата мисъл за гърдите й и дългите, стройни крака. Джинсите ги прикриваха, но сега вече той знаеше точно колко добре оформени са, а когато се обърна, за да затвори врата, забеляза и идеалното й дупе, точно като обърнато сърце. Стана му много горещо, което със сигурност не бе от времето навън.

Вървеше до него към конюшнята, като постоянно въртеше глава във всички посоки, за да огледа ранчото. Зад къщата видя гараж с три врати.

— Още колко коли имаш? — попита тя.

— Само пикапа — рязко отговори той.

Видя също и кокошарник, а из целия двор се разхождаха малки бели пиленца.

— Значи сам си отглеждаш яйца?

С крайчеца на окото си забеляза, че устните се поместиха в нещо като усмивка.

— Също и млякото.

— Впечатлена съм! От шестгодишна не съм пила истинско домашно мляко.

— Забелязах, че имаш акцент. Откъде си?

— Вирджиния. Преместихме се в Ню Йорк, когато мама се омъжи повторно, но по-късно отново се върнах във Вирджиния и завърших колеж там.

— Родителите ти разведени ли са?

— Не. Баща ми почина. Мама се омъжи отново три години по-късно.

Той отвори вратата на хангара.

— Моите родители починаха един след друг за една година. Струва ми се, че просто не можеха да живеят по отделно.

Обгърна я аромата на земя, сено, кожа, коне и Маделин дълбоко пое въздух. Стори й се много по-приятно, отколкото миризмата на изгорели газове.

Хангарът бе огромен. Забеляза конюшни в единия край, до тях специален кът за машини, както и отделна част за събиране на сено. Всичко наоколо подсказваше, че някога това е било доста проспериращо имение, но очевидно Рийс бе изпаднал в затруднение. Как ли го приемаше човек като него, с такава крещяща гордост! Прииска й се да хване ръката му и да го успокои, че няма страшно, но усещаше, че той не би приел подобен жест. Гордостта, с която сам обработваше това огромно ранчо не би му позволила да приеме такова отношение, което би изтълкувал като съжаление. Тя не знаеше какво трябва да се свърши, нито пък как, затова просто внимаваше да не му пречи, като забеляза педантичността, с която той изпипваше всичко. Той почисти конюшните и сложи прясно сено. Отпред бе забелязала три коня, които той почисти внимателно, заведе ги в конюшните, сипа им храна и вода. Повика и една неприлично кротка крава, която доволно го изчака да я издои. С кофа, до половина пълна с прясно, ухаещо мляко, той се върна в къщата, където веднага го обградиха две котки и започнаха настойчиво да мяукат при аромата на мляко.

— Махайте се оттук — скара им се той. — Ходете да ловите мишки!

Сега вече Маделин знаеше какво да прави. Взе стерилизиращата кана, която бе забелязала още преди, и намери цедилката. Той я погледна доста учудено, когато тя постави цедилката над отвора на каната, така че той да може да изсипе отгоре млякото.