Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 17

— Всъщност, не. Някои от клиентите ни пушат, но никой от приятелите ми. Прекарала съм много време с баба ми, а тя имаше доста старомодно разбиране относно пороците. Научена съм никога да не ругая, да не пуша и да не пия алкохол. И наистина никога не съм пушила — гордо добави тя.

Въпреки раздразнението си, Рийс едва не се засмя.

— Това означава ли, че ругаеш и пиеш алкохол?

— Случвало ми се е в напрегнати ситуации да си изпусна езика — призна Маделин. — Пък и баба Лили смяташе, че е напълно подходяща при повод една дама да изпие чаша вино, по чисто медицински причини, разбира се. А в колежа доста бира изпих.

— Доста?

— Ами, да. Знаеш как е там.

Спомняйки си дните, прекарани в колежа, Рийс трябваше да се съгласи.

— Като цяло обаче не обичам алкохола — продължи тя. — Може да се каже, че съм изпълнила две от трите нравоучения на баба ми. Не е зле.

— А тя имаше ли мнение относно хазарта?

Маделин го погледна с хитровата усмивка.

— Баба Лили смяташе, че животът е хазарт и всеки е длъжен да поема рискове. Понякога губиш всичко, понякога печелиш джакпота. — Тази си философия бе предала и на внучката си. Как иначе, помисли си Маделин, ще седи в този пикап и ще се влюбва в непознат?

От доста време не му се беше случвало да види къщата си през очите на непознат, но сега, когато паркира пикапа, Рийс изведнъж го обзе срам. Боята на къщата бе напукана и на много места се лющеше, а наоколо всичко изглеждаше дори по-зле. Отдавна се бе отказал да поддържа двора чист, като най-накрая изкорени цветята по алеите, тъй като се бяха превърнали в буренаци. През последните седем години нищо ново не бе добавено, но и нищо старо или счупено не бе поправено, с изключение на най-наложителното. Частите за пикапа и трактора бяха винаги по-важни от боя за къщата. От грижи за добитъка не му оставаше време да окоси тревата или да почисти плевелите. Борбата за физическо оцеляване не му оставяше време за насладите в живота. Правеше, каквото трябва, но това далеч не означаваше, че се гордее с вида на дома си. Стана му неприятно, че Маделин не можеше да я види както изглеждаше преди години — място, от което нито една жена не би се срамувала.

Маделин забеляза излющените стени, но не им обърна никакво внимание — малко труд, няколко кутии боя и това щеше да се оправи. Погледът й бе привлечен от просторната веранда, обгръщаща двуетажната къща, с люлка отпред. Пред къщата на баба Лили също имаше такава веранда, пак с люлка, където бяха прекарали много летни дни, заслушани в ритмичното скърцане на механизмите.

— Напомня ми за къщата на баба Лили — замечтано изрече тя.

Той отвори вратата и постави ръце върху талията й, и я свали от пикапа на ръце. Стъписана, тя го погледна.

— Втори път няма да рискувам с полата ти — дрезгаво обясни той.

Сърцето й отново заби лудо.

Рийс се пресегна, взе куфара й, а с другата ръка хвана нейната и двамата се отправиха към къщата. Влязоха през задната врата, която бе отключена. Тя се озадачи, че оставил дома си отворен, след като е знаел, че ще отсъства няколко часа.