Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 22

— Но вие? — попита Буун.

— Ние не — продължи Тимъти. — Ние и някои други не. Не паднахме в капана. Бяхме като чужденци, скрити в горите особняци, живеещи далеч от бляскавото общество в каквото се бе превърнало човечеството. Ние искахме да останем хора. Не повярвахме на новите идеи. Затова се оказахме извън закона.

— А Машините на времето?

— Откраднахме идеята за Времето от Неограничените — каза Хорас. — Все още бяхме хора в такава степен, че да направим всичко възможно за спасението си. Неограничените не лъжат и не крадат. Те са велики и благородни.

— И глупави — добави Дейвид.

— Да, вярно. И глупави. Но сега са ни открили и ние отново трябва да бягаме.

— Не мога да замина — каза Тимъти. — Решил съм, че няма да тръгна. Не мога да оставя книгите или записките си, цялата работа, която съм извършил.

— Тимъти се опитва — поясни Инид на Буун — да открие някаква следа за това къде и как човешката раса е сгрешила, как е могла да стигне до положението хората от милион години в бъдещето да приемат начина на живот на Неограничените. Тимъти смята, че някъде в миналото, близо до корените на цивилизацията ни, може да открие нещичко чрез подробно изучаване на историята и философията.

— Близо съм до откритието — каза Тимъти. — Сигурен съм, че е така. Но не мога да продължа работата си без моите книги и записки.

— Няма да има място да вземем всичките ти записки, а какво остава за книгите — прекъсна го Хорас. — Възможностите на Машините ни са ограничени. Разполагаме с тази на Мартин и това ме радва. Разполагаме още и с нашата малка Машина и с тази на Геън, ако все още работи…

— Не мисля, че е повредена — каза Дейвид. — Геън просто загуби контрол над нея, това е всичко. Приземи се сравнително меко в цветната леха.

— Ще я прегледаме — добави Хорас.

— Сега вече постигнахме напредък — обобщи Буун. — Но трябва да се вземат важни решения. Ако сте убедени, че трябва да тръгнем, то има ли някой каквато и да е идея накъде да потеглим?

— Можем да се присъединим към групата в Плейстоцена — отговори Ема.

Хорас поклати глава.

— Не и това. Атина е унищожена, а Хенри каза, че нещо души около нас. Възможността хората в Плейстоцена да са открити е същата. В случай че не са, нашето отиване може да заведе преследвача ни и при тях. Предложението ми е да отидем назад във времето, преди Плейстоцена.

— На мен ми се струва, че трябва да отидем в бъдещето — предложи Дейвид — и да се опитаме да разберем какво става.

— Обратно в гнездото на осите — каза Ема.

— Ако се налага — продължи Дейвид. — Сигурно там има още хора като нас, такива, които не са избягали, които се крият някъде, борещи се, колкото могат, за оцеляването си.