Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 20

— Трябва да се махнем! — изпищя Ема. — Трябва да се махнем оттук!

— Няма полза — надвика я Дейвид — от паническо бягство. Бягство — да, ако се налага, но планирано.

— Аз няма да бягам — отново извиси глас Хорас. — Не възнамерявам да бягам. Бягството е за страхливци, а аз не бих казал…

— Но ние трябва да бягаме — чу се писъкът на Ема. — Трябва да се махнем. Не можем да чакаме каквото и да е. Трябва да намерим сигурно място.

— Няма да намериш сигурно място, като бягаш — избоботи Хорас. Трябва да използваме главите си.

— Все още смятам — каза Тимъти, — че реагирахме твърде прибързано. Няколко дни повече или по-малко не биха променили нещата.

— След няколко дни може да си мъртъв — викна му Хорас.

— Поне трябва да устроим на Геън подобаващо погребение — възрази Тимъти.

— Геън не влиза в сметките — продължи със същия тон Хорас. — Геън е мъртъв. Повече нищо не може да му се случи. Ние сме още живи и това, което ще стане, ни засяга и…

Буун стъпи на един стол и от него се качи на масата, като срита чиниите вляво и дясно.

— Млъкнете всички! — прогърмя гласът му. — Млъкнете и седнете!

Всички млъкнаха и се вторачиха в него.

— Вас това не ви засяга — язвително каза Ема. — Не сте един от нас.

— Направихте ни с Коркорън част от групата си — отвърна Буун, — когато ни казахте, че никога няма да можем да напуснем това място. И двамата имаме право да говорим. Всички сме в едно положение. Тъй че млъквайте и сядайте!

Стреснати, те си намериха столове и тихо седнаха. Буун се обърна към Коркорън, който все още стоеше до стената.

— Джей, ако някой почне да вика или се изправи на крака, ще му запушиш ли устата?

— С удоволствие — отговори Коркорън.

— Разбирам — започна Буун, — че това е просто една дребна семейна разправия и че повечето от вас не мислят и половината на това, което казаха. Но вие не можете да отидете просто където и да е, и смятам, че трябва да обсъдите това. Аз ще играя ролята на арбитър, независимо дали ви харесва или не.

Хорас се изправи. Коркорън се отблъсна от стената и се насочи към него. Хорас седна.

— Има ли нещо, което искаш да кажеш? — попита го Буун.

— Това, което щях да кажа, е че никой от нас не би ви приел. Вие нямате знанията, необходими на един арбитър.

— В такъв случай ти ли ще ме просветлиш?

— Хорас не може да го направи — намеси се Инид. — Той ще го каже, както той го вижда. Ще намали значението…

Хорас се изправи. Коркорън се отлепи от стената. Хорас пак седна.

— Добре, мис Инид. Може би ще ни представите вашата безпристрастна версия — каза Буун. После се обърна към Хорас: — Ти ще имаш възможност за това по-късно. Но правилата си остават същите — никакви викове, никакви разправии.

— Ние сме група бегълци — започна Инид. — Ние сме…

— Не бегълци! — викна Хорас.

— Млъкни! — каза Буун. — Инид, моля ви, продължете.

— Както вече казах, ние идваме от милион години във вашето бъдеще. През тези години човешката раса се е променила.