Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 18

— Това — каза Буун — е най-откачената ситуация, с която съм се сблъсквал.

— Още не знаете и половината — продължи Тимъти. — Вие не познавате Неограничените. Ако ги познавахте…

От кухнята долетя писък. Тимъти и Ема скочиха на крака. Нора се появи пищяща на кухненската врата. Шапката на главата й се бе накривила, а ръцете й мачкаха завързаната на кръста й престилка.

— Посетители! — изкрещя тя. — Имаме посетители! И нещо не е наред. Машината се приземи в цветната леха и се преобърна.

Столовете изскърцаха и всички се втурнаха в кухнята, устремени към външната врата. Коркорън погледна Буун.

— Може ли да е оня от Атина?

— Така предполагам — каза Буун. — Но по-добре да отидем да видим.

Те се спряха на верандата пред кухнята и се взряха в това, което ставаше в цветната леха. По нейната дължина зееше дълбока бразда, изорана от правоъгълен предмет, около дванайсет стъпки дълъг и шест широк, със забита в почвата предница. Дейвид, Хорас, Инид и Тимъти се опитваха да я побутнат или издърпат. Ема ридаеше отстрани.

— Трябва да им помогнем — каза Коркорън.

Двамата с Буун се втурнаха през градината.

— Какво искате да направите? — попита Буун запъхтения Хорас.

— Да го измъкнем от земята — изпъшка Хорас. — Да го обърнем с дясната му страна нагоре.

С усилията на всички, апаратът бе освободен и изправен.

Хорас и Дейвид скочиха към нещо подобно на люк в стената. Люкът бавно отстъпи под натиска на впитите им ръце, после изпука и се отвори. Дейвид се хвърли в отвора, пропълзя малко навътре, сетне отстъпи назад.

— Помогнете ми! — викна той. — Успях да хвана Геън.

Хорас се вмъкна до него и заопипва навътре, след което двамата запълзяха навън, теглейки едно отпуснато човешко тяло. Извлякоха го през лехата и го положиха на тревата.

Геън лежеше по гръб. Устата му кървеше. Едната му ръка висеше изкълчена, гърдите му бяха подгизнали от кръв. Хорас коленичи до него и го повдигна. Очите се отвориха и окървавената уста помръдна, но се чу само клокочещ звук.

Инид се втурна напред и коленичи до него.

— Всичко е наред, Геън. Ти си на сигурно място. Ти си в Хопкинс Ейкър.

— Какво се случи? — изкрещя Ема.

Думите излязоха с кръв.

— Няма я — изломоти той, после кръвта го задави.

— Коя я няма? Коя?

— Атина. — и това беше всичко.

Обади се Тимъти:

— По-добре да го пренесем в къщата. Той е тежко ранен.

— Как е могло да се случи? — извика Ема.

— По дяволите, катастрофирал е — каза Дейвид. — Бил е ранен и е изгубил контрол.

Раненият отново се опита да проговори. Хорас го повдигна още. Инид се опита да избърше кръвта около устата му с тънка носна кърпичка, но само я изцапа.

— Атина — долетя задавян от кръвта шепот. — Атинската база я няма. Унищожена е.

И той се отпусна в ръцете на Хорас. Буун се доближи до тях и опипа пулса на гърлото на Геън. Сетне дръпна ръката си.

— Този човек е мъртъв — каза той.

Хорас отдръпна ръце със страхопочитание и остави тялото на Геън да се спусне на тревата. После бавно се изправи сред мъртвешкото мълчание, обхванало групата. Те се гледаха един друг и не разбираха напълно какво се е случило.