Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 143

— Ако това, за което говориш, е храна — отвърна Коня, — аз съм съгласен.

Дъгите над хоризонта избледняха. Сетне изчезнаха. Изчезването на дъгите, помисли си Буун, отне малко от топлината наоколо. Потрепери щом си помисли за това, макар и да знаеше, че не е студено. Напротив, тук бе топло както и преди.

Шапката ни въвлече в това, помисли си той. Шапката не позволи да се обсъждат други варианти за пътуване. Дори може би Шапката беше агент на Хората-Дъги — знаеше кои са те, къде могат да бъдат намерени, а и беше говорил от тяхно име преди малко.

— Гласувам за това да се качим на мрежата и да се махаме оттук — каза той. — Какво, по дяволите, въобще правим тук?

— Значи и ти го почувства — обади се Коркорън.

Дойдохме тук, каза Шапката, за да видим какво ще стане с Неограничените. Тук е единственият съд, който внимателно ще ги изслуша и единственият, който има знанията и правото да ги осъди.

— Хайде тогава да свършваме с това — каза Коркорън. — Да ги съдят и да си тръгваме. Дори по-добре е да оставим Неограничените тук да си чакат съда, а ние да тръгваме. За себе си знам, че много-много не ме интересува каква ще е присъдата.

— Но мен ме интересува — каза Инид. — Те са тези, които разрушиха нашата раса. И искам да знам какво ще се случи с тях.

Осъждането не е единственият повод, каза Шапката. Тук може би ще се намери нещо, което да заинтригува всички вас.

— Не мога да си представя какво ще е то — каза Коркорън.

Дъгите са древен народ, каза Шапката. Те са един от първите, ако не и първите във вселената. Имали са време да се развиват повече, отколкото вие въобще можете да предположите. Знанията и мъдростта им са много повече, отколкото вие бихте могли да достигнете. Сега, щом сте тук, ще е добре да ги изслушате. Няма да ви отнеме много време.

— Най-древният народ във вселената — повтори Буун и млъкна.

Защото ако те бяха най-древният народ, са имали шанса да еволюират до самия връх.

Главата му се завъртя, щом си помисли за това. Звучеше фантастично, но все пак не по-фантастично от това, което бяха постигнали хората на Земята за няколко милиона години. Бяха еволюирали от зверове до същества, чиито развити мозъци, с помощта на сръчните им ръце, им бяха позволили да поемат отговорността над своята планета, защитавайки се от животни, които ги нападали без никакво предупреждение.

Но Неограничените, помисли си той, о, Господи, ако Неограничените казваха истината за това, че дематериализацията води до безсмъртие, то техните предложения решаваха физическите въпроси. А ако Хората-Дъги не променяха сегашната си енергийна форма, все още можеха да загинат. Ако един ден вселената стигнеше до състояние, в което да няма разлики, и времето, пространството и енергията останеха в покой, Хората-Дъги щяха да загубят силата, която ги крепеше и щяха да загинат заедно с вселената.

А Шапката твърдеше, че именно те са тези, които единствени могат и трябва да съдят Неограничените!

Всъщност, помисли си Буун, възможно ли беше Неограничените, които предлагаха на други съвършената си система за оцеляване, да не можеха, поради неизвестни причини, да я изпробват върху самите себе си? Когато Неограничените стояха пред тях на Магистралата на Вечността, трепереха и молеха за милост и помощ.