Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 35

— „Бараката“ се ползва с добра репутация — съгласи се детектив Гейлър. — Но вашите собствени служители казват, че сте прекарали доста време в разговор с Лизи Андрюс.

— Видях я как танцува — веднага започна да обяснява Ник. — Тя е красиво момиче и наистина великолепна танцьорка. Човек би си помислил, че е професионалистка. Но от друга страна, изглежда много млада. Знаех, че на входа са проверили личната й карта, но все пак, ако трябваше да се обзаложа за възрастта й, бих се заклел, че е непълнолетна. Затова накарах един от сервитьорите да я доведе на масата ми и я помолих лично да видя картата й. Оказа се, че току-що е навършила двадесет и една.

— Тя е седнала на масата ви — обади се Гейлър с равен глас. — Вие сте я почерпили с питие.

— Изпихме заедно по чаша пино гриджо, преди да се върне при приятелите си.

— За какво разговаряхте, докато пиехте тази чаша, господин Демарко? — попита капитан Ахърн.

— Обичаен светски разговор. Разказа ми, че другата година завършва Нюйоркския университет и все още се чуди с какво иска да се занимава. Каза, че и баща й, и брат й са лекари, но медицината не била професия за нея. Сподели, че все повече и повече се замисля за магистърска степен в областта на социалните грижи, но все още не е сигурна. Искаше след колежа да изкара една година, без да се записва никъде, и през това време да обмисли следващата си стъпка.

— Не ви ли се стори, че разкрива прекалено много лична информация пред човек, който й е напълно непознат, господин Демарко?

Никълъс Демарко сви рамене.

— Всъщност не. После ми благодари за питието и се върна при приятелите си. Едва ли е останала на масата ми дори петнадесет минути.

— Какво направихте после? — продължи с въпросите Ахърн.

— Довърших си вечерята и си отидох вкъщи.

— Къде живеете?

— Апартаментът ми е на пресечката на Парк Авеню и Седемдесет и осма улица. Наскоро обаче купих една сграда в Трибека с делови цели и имам апартамент на втория етаж в нея. Точно там останах в понеделник през нощта.

Ник се бе чудил дали да сподели тази информация с полицията, но накрая бе решил, че е най-добре да им я съобщи незабавно.

— Имате апартамент в Трибека, така ли? Никой от подчинените ви не ни спомена за това.

— Не споделям с подчинените си личните си инвестиции.

— В сградата ви в Трибека има ли портиер?

Той поклати глава.

— Както ви казах, апартаментът ми е на втория етаж. Сградата е пететажна. Аз я купих и компенсирах предишните наематели за наемите им. Останалите етажи сега са празни.

— На какво разстояние от бара ви се намира тази сграда?