Читать «Къде си сега?» онлайн - страница 150

Трябваше да го убия. Трябваше да го убия. „Мак е мъртъв — помислих си горчиво. — Те са го убили.“

— Елиът трябваше да накара всички да повярват, че Мак е още жив, за да няма причина да проверяват тръстовете. Накарах Мак да изрече думите, които сте чули на първия Ден на майката, преди да го убия. После, една година по-късно, Елиът ме накара да убия учителката и да открадна записите, които тя беше направила на Мак, за да може телефонните обаждания за Деня на майката да са различни. Елиът е технически гений. В продължение на години смесваше думите, които Мак бе произнесъл на онези ленти, и записваше обажданията. Брат ти е погребан тук заедно с другите три момичета. Погледни насам, Каролин.

Той насочи тънкия лъч на фенерче по пода на мазето. Вдигнах глава.

— Виждаш ли къде са кръстовете? Брат ти и момичетата са погребани там, един до друг.

Мак е бил мъртъв през всички тези години, в които се надявахме и се молехме да се върне при нас. Мисълта, че брат ми е погребан в това отвратително, мръсно мазе ме изпълни с всепоглъщаща тъга. По някаква причина винаги бях вярвала, че ще го намеря. Мак. Мак. Мак.

Сега Алтман се смееше — висок, писклив кикот.

— Е, да, Елиът наистина е роден в Англия. Майка му е от Канзас. Била прислужничка в американско семейство, което се преместило в Англия. Забременяла в Лондон и след като се родило бебето, я изпратили вкъщи. Тя го насърчила да измисли всички онези истории за роднинството с президента Рузвелт. Съчинявали ги заедно. Помогнала му да усвои и претенциозния английски акцент. Той е много добър в имитирането на чужди гласове. През последните три години дори се обаждаше на Деня на майката вместо Мак. Знаеше, че вече сте сравнили истинския глас на Мак със семейните филми. И ви заблуди, а?

Гласът на Алтман ставаше все по-пронизителен.

— Разполагаме само с петнадесет минути, преди всичко да свърши. Тази сграда ще бъде съборена. Но искам да ти кажа нещо. Аз пуснах онази бележка в кутията за дарения. Вуйчо Елиът се разтревожи, че ще започнеш да търсиш Мак. Накара ме да оставя бележката. Лил Крамър ме зърна в църквата. Видях я как ме погледна на няколко пъти. Но после реши, че е бил Мак, защото ти й каза, че е присъствал на онази литургия. Довиждане, Каролин. Довиждане, Лизи.

За последен път чух стъпките му да се оттеглят. Петнадесет минути. Тази сграда щеше да бъде съборена след петнадесет минути. „Ще умра — помислих си, — а мама ще се омъжи за Елиът…“