Читать «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)» онлайн
Пол Дохърти
Annotation
На път към Кентърбъри, познатите ни поклонници са намерили подслон в един манастир. Спуска се нощта, тайнствени фигури се мярват по пустите пътища. Насядали край пламтящия огън, спътниците очакват да чуят поредния разказ за мрачни загадки и неразкрити злодеяния.
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
Пол Дохърти
Пролог
Историята на Франклина
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Разговорът на поклонниците
II част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Разговорът на поклонниците
III част
Първа глава
Втора глава
Разговорът на поклонниците
IV част
Първа глава
Втора глава
Разговорът на поклонниците
V част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
Пол Дохърти
Тайната на замъка
Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри
Посвещавам тази книга на госпожа Дж. Е. Фогърти.
Пролог
В осветената със свещи трапезария на кармелитския манастир, който се намираше извън село Сингълуел, поклонниците за Кентърбъри почиваха след целодневно изтощително пътуване. Облаците се бяха разнесли. Слънцето печеше жарко и беше изсушило кафеникавия път, който копитата на конете им превръщаха в прах и тя нахлуваше в устата и ноздрите им. Сякаш жегата и прахта не бяха достатъчно неприятни, та покрай тях беше преминал в галоп и помощникът на шерифа. С опулени от страх очи той ги предупреди да се пазят от бандата на Черния Хъд — група разбойници, които бродеха из горите на Кент. Те нападаха пътници, грабеха бижутата, дрехите, конете и всичко ценно.
— Казват, че дори — беше понижил глас помощникът — отвличат жени! — Той хвърли бърз поглед към превзетата игуменка, която седеше изискано на дамското си седло, докато красивият мургав свещеник държеше юздите на жребеца й. — Жените в служба на Бога също не са в безопасност — беше прошепнал високо пратеникът. — За Черния Хъд е важно само гърдите им да са меки, а бедрата — стегнати.
— Ще бъде много изненадан, ако ме нападне! — беше му изревала в отговор Батската невяста, с накривена широкопола шапка над кръглото, зачервено лице.
