Читать «Масклин» онлайн - страница 86

И точно в този момент — уморен, ядосан и когато много-много не обръщаше внимание на гледката пред себе си — видя Рязко Смъкнати Цени.

Нямаше никакво съмнение. Човекът се беше изправил насред пътя и размахваше фенера си. До него имаше кола със синя мигаща светлина на покрива.

И другите го бяха видели.

— Рязко Смъкнати Цени! — изхленчи Гърдър. — Ей го там, пред нас!

— Дай газ — мрачно каза Ангало.

— Какво смяташ да правиш? — попита Масклин.

— Ще проверя как фенерът му може да се сбори с камион! — промърмори Ангало.

— Не можеш да постъпиш така! Не можеш да газиш хората с камиони!

— Това е Рязко Смъкнати Цени — каза Ангало, — а не хора!

— Той е прав — обади се Грима. — ТИ каза, че сега не трябва да спираме!

Масклин сграбчи вървите и рязко дръпна едната. Камионът се извъртя встрани точно когато Рязко Смъкнати Цени изпусна фенера си и със забележителна скорост се метна в храсталака. Чу се „бам!“ — каросерията се бе ударила о колата. После Ангало отново хвана вървите и подкара камиона по нещо, което можеше да се нарече и права линия.

— Не трябваше да го правиш — каза той кисело.

— Да сгазиш Рязко Смъкнати Цени си е нещо съвсем редно, нали, Гърдър?

— Абе, таквоз… — Гърдър погледна сконфузено Масклин, — … всъщност, не съм много сигурен, че беше точно Рязко Смъкнати Цени, да ти кажа. Първо, дрехите му бяха по-тъмни. Пък и тая кола с лампата…

— Да, ама имаше остра шапка и ужасен фенер!

Камионът се блъсна в насипа, отнесе голяма буца пръст и пак връхлетя върху шосето.

— Ама както и да е — каза доволно Ангало, — всичко това вече е зад гърба ни. Оставихме Арнолд Брос (създаден в 1905) там, в Магазина. Тия работи повече не ни трябват. Не и Навънка.

Макар че в кабината беше шумно, тези думи предизвикаха някаква особена, тяхна си тишина.

— Ама то си е вярно — защити се Ангало. — И Доркас така мисли. И много от по-младите — също.

— Ще видим — каза Гърдър. — Както и да е, подозирам, че щом Арнолд Брос (създаден в 1905) някога е бил някъде, то той е навсякъде.

— Какво искаш да кажеш с това?

— И аз не съм много сигурен. Трябва да помисля доста върху него.

Ангало изпухтя.

— Ами мисли си тогава. Само че аз не вярвам. То вече не важи. Изобилен Пазарлък да се обърне срещу мен, ако не съм прав — добави той.

С ъгъла на окото си Масклин съзря синя светлина. Над колелата на камиона имаше огледала и — нищо че едното беше строшено, а другото — изкривено — те все пак един вид вършеха работа. Светлината идваше иззад камиона.

— Който и да е, той ни преследва — меко каза той.

— Чувате ли — „ии-уу, ии-уу…“ — обади се Гърдър.

— Мисля — продължи Масклин, — че е добра идея да се махаме от това шосе.

Ангало се огледа.

— Храсталакът е много гъст — отбеляза той.

— Не, исках да кажа — на друго шосе. Можеш ли да го направиш?

— Готово. Без проблеми. Ей, той се опитва да ни задмине! Брей, че куражлия! Ха! — камионът рязко залитна встрани.