Читать «Масклин» онлайн - страница 88

Мъкнеха чифт клещи.

Няколко секунди по-късно те се шмугнаха обратно. И почти веднага щом изчезнаха под камиона, той запали.

Мъжете се разкрещяха и се втурнаха към колата.

Но вместо тя да разбуди с рев мъгливата нощ, се чу само „брр, бррр, бррр“.

След малко единият излезе и вдигна капака.

Докато камионът изчезваше в мъглата и единствената му задна светлина бавно помръкваше, човекът коленичи, бръкна под колата и извади цяла шепа прилежно накълцани жици…

Това би видял наблюдателят. Всъщност, единствените наблюдатели бяха двойка крави и те нищо не разбраха от цялата работа.

Май стигнахме почти до края.

Ден-два по-късно камионът бе открит в една канавка близо до града. Странното беше ей това: акумулаторът и де що има жица, крушка и прекъсвач, бяха отмъкнати. Барабар с радиото.

Кабината беше пълна с въженца.

14.

XV. И рекоха номите: Ето Новото Място, и то ще е наше во Веки Веков.

XVI. И Външният не рече Нищо.

Из „Книга на номите“

Изходи, Глава 4, стихове XV–XVI

Това беше каменна кариера. Номите го разбраха по окачената на портала ръждясала табела: „Кариера. Опасно! Не влизай!“

Откриха я след луд панически бяг през ливадите. Чист късмет, ако послушате Ангало. С помощта на Арнолд Брос (създаден в 1905), ако вярвате на Гърдър.

Няма значение как се настаниха, как откриха няколкото стари съборетини, как изследваха пещерите и купчините камъни, как разкараха плъховете. Не беше кой знае колко трудно. По-трудното беше да навиеш повечето от старите номи да излязат навън — те се чувстваха по-добре, когато имат под над главите си. Тук баба Моркий свърши екстра работа. Тя ги накара да я гледат как се разкарва насам-натам и храбро вдишва страшния Свеж Въздух.

Пък и запасите от храна, отмъкнати от Магазина, не бяха вечни. Настана глад, а там горе из нивите припкаха зайци. И зеленчуци растяха. Разбира се не бяха нито чистички, нито хубавички, каквито бе решил да бъдат Арнолд Брос (създаден в 1905), а стърчаха от земята, или пък бяха целите в мръсотия. Сума ти оплаквания имаше заради това. Къртичините, появили се в една близка нива, бяха просто резултатът от първата експериментална картофена мина.

След две-три гадни преживявания лисиците се научиха да се държат по-настрани.

После Доркас откри електричеството — все още течеше по жици, водещи към една кутия под изоставен навес. Да го докопаш и едновременно с това да останеш жив май изискваше толкова умуване, колкото и Великото пътуване, включваше много дръжки от метал и гумени ръкавици.

След много размисъл Масклин бе бутнал Нещото до една жица. Няколко светлинни проблясваха, но то продължи да си мълчи. Масклин усещаше, че слуша. Можеше да го чуе как слуша.

Беше го отнесъл обратно и го бе натикал в една дупка в стената. Имаше смътното чувство, че още не е време да използват Нещото. Колкото по-дълго не беше с тях, помисли си три, толкова повече време ще имат, за да схванат какво точно правят. Щеше му се да го събуди по-късно и да му каже: „Я виж какво сме направили — и то сам-самички!“