Читать «Масклин» онлайн - страница 85

В кабината отново настъпи тишина. После някой изхленчи.

Масклин допълзя до ръба на платформата и се вгледа в уплашеното лице на Гърдър, който висеше отдолу.

— Какво стана? — изхлипа той.

Масклин го изтегли горе, където нямаше нищо страшно, и го поизтупа.

— Мисля — каза той, — че макар табелите да казват онова, което искат, онова, което казват, не е онова, което искат да кажат.

Грима се измъкна изпод „Правилника“. Ангало размота от себе си вървите и откри, че гледа право в бясната й смръщена физиономия.

— Ти — каза тя, — си пълен идиот. И си се вманиачил по скоростите! Що не СЛУШАШ какво ти се говори?!

— Я не ми дръж такъв език! — разтрепери се Ангало и заотстъпва. — Гърдър, кажи й, че не може да ми държи такъв език!

Гърдър седеше на ръба на платформата и трепереше.

— Що се отнася до мнението ми в момента — каза той, — тя може да ти вика както си иска. Карай, момичето ми.

Ангало му метна кръвнишки поглед.

— Виж го ти! Нали ти ги разправяше ония за златните коне! Аз нещо не ги видях тия златни коне! Някой да е видял златен кон? Тоя се раздрънка за златни коне и ме обърка…

Гърдър му се закани с пръст.

— Я не ми викай „тоя“… — започна той.

— А ти не ми викай „момичето ми“ с тоя тон! — изпищя Грима.

Из дълбините долетя гласът на Доркас.

— Не че искам да ви прекъсвам — каза той, — ама ако това се повтори още веднъж, тук долу има хора, които много, ама много ще се ядосат. Ясен си съм?

— Просто малък проблем с кормуването — извика Масклин с бодър глас. После се обърна към другите.

— Вижте сега какво — каза той кротко. — Тия караници трябва да спрат. Натъкнем се на някакъв проблем — и веднага започваме да се дърлим. Не е разумно.

Ангало изпухтя.

— Съвсем добре си вървеше всичко, ама той…

— Млък!

Те се оцъклиха срещу него. Той трепереше от гняв.

— Ох, как ми писнахте всички! — изкрещя. — Срам ме е заради вас! Толкова добре се справяхме! Не съм си загубил толкова време в опити да накарам това да стане, за да ми го провали някакъв си… някакъв си КОРМИЛЕН КОМИТЕТ! Я всичките да ставате и да накарате чуй чудо пак да тръгне! Там отзад има цяла каросерия номи! Те зависят от вас! Разбрахте ли ме?

Те се спогледаха. Надигнаха се сконфузено. Ангало дръпна вървите. Сигналистът оправи знаменцата си.

— Хм-хм — каза Ангало. — Мисля… такова, мисля, че малко първа скорост ще дойде добре тука, някой да има възражения?

— Добра идея. Давай — каза Гърдър.

— Само внимавай — добави Грима.

— Благодаря — учтиво рече Ангало. — ТИ съгласен ли си, Масклин? — добави той.

— М-м? А, да. Да. Чудесно, Давай.

Поне сгради вече нямаше. Камионът бръмчеше по пустия път. Едничкият му останал здрав фар разпръскваше бяло сияние в мъглата. Една-две коли ги пресрещнаха от другата страна на шосето.

Масклин знаеше, че скоро трябва да потърсят къде да спрат. Трябваше да има някакъв покрив и да е далеч от човеците — ама не много далече, защото той беше доста уверен, че има още сума ти неща, които ще потрябват на номите. Може би отиваха на север, но ако вървяха точно натам, то си беше чист късмет.