Читать «Масклин» онлайн - страница 61

— О, да. През цялото време — отвърна Масклин.

Херцогът се изкашля издълбоко. Доста странен звук.

— Навънка няма нищо — каза той. — Аз така знам. Но синът ми знаеше друго. Ти мислиш, че трябва да отидем Навънка. И тогава ще видя ли сина си?

Масклин се вгледа в очите на стареца. Приличаха на две недоопържени яйца. Помисли си за това, колко е голямо всичко Навънка, и колко са големи номите. После си помисли: един водач трябва да знае всичко за истината и за честността. Трябва да знае и кога да забележи разликата между тях. Честно, шансът да намерят Ангало там Навънка не беше по-голям от този на целия Магазин да му поникнат крила и да хвръкне, но истината беше, че…

— Възможно е — каза той и се почувства ужасно. Обаче то си беше възможно.

— Много добре — каза Херцогът с непроменено изражение. — Какво ви трябва?

— Какво? — Ченето на Масклин увисна.

— Казах, какво ви трябва? За да накарате камиона да излезе Навънка? — поясни херцогът.

Масклин се оплете.

— Ами, такова, ъъ, в момента, предполагам, ни трябват хора…

— Колко? — изстреля херцогът.

Мислите на Масклин препускаха.

— Петдесет? — дръзна той.

— Имате ги.

— Ама… — захвана Масклин. Сега изразът на херцога се бе променил. Вече не изглеждаше напълно объркан и самотен. Сега си изглеждаше както обикновено — бесен.

— Направете го! — изсъска той, врътна се на пети и надуто се отдалечи.

Същата вечер петдесетина Галантерии се появиха в гаража. Изглеждаха и се държаха, най-общо казано, като патета в кълчища. Гърдър запротестира, но Масклин веднага прати всички, които изглеждаха поне малко от малко способни, в класа по четене.

— Твърде много са! — възрази Гърдър. — И са прости войници, за Арнолд Брос (създаден в 1905).

— Очаквах да каже, че петдесет са твърде много, и да смъкне на двайсет или нещо такова — обясни Масклин. — Но мисля, че тъй и тъй всичките скоро ще ни потрябват.

Програмата по четене не вървеше според очакванията му. В книгите имаше полезни неща, вярно, само че да ги откриеш сред всички дивотии беше мъчна работа. Като например онова за момиченцето, дето паднало в заешката дупка.

Точно Винто се беше натъкнал баш на това.

— … та, тя паднала в тая дупка, пък там имало един бял заек с часовник, аз знам какво е заек, и там тя намерила една такава бутилчица, пълна с нещо, дето я направило голяма, искам да кажа, наистина грамаданска, пък после намерила друго нещо, дето я направило съвсем мъничка — изреди той, без дъх да си поеме. Лицето му сияеше от ентусиазъм. — Тъй че всичко, което трябва да направим, е просто да намерим от онова, дето те прави голям, и после един от нас ще кара камиона!

Масклин не посмя да пренебрегне това. Ако поне един ном можеше да придобие човешки размери, щеше да е лесно. Дузина пъти си го беше повтарял. Би трябвало да си струва да се опита.

И те почти цяла нощ диреха из Магазина някоя бутилка, на която да пише: „Изпий ме!“ Или в Магазина нямаше от тях — Гърдър хич не бе подготвен да приеме това, защото нали Магазинът бе „Всички Неща Под Един Покрив“ — или онова просто не беше вярно. В книгите май имаше доста неща, дето не бяха верни. Беше трудно да се разбере защо Арнолд Брос (създаден в 1905) е сложил в книгите толкоз много неверни неща.