Читать «Масклин» онлайн - страница 27

Номът от Магазина се почеса по главата.

— Е, не знам — колебливо промърмори той. — На мене ми се струва, че много немарливо ги управляват. Сигурни ли сте…

Изведнъж някакви фигури ги обкръжиха. В първия момент — вълма прах, в следващия — хора! Онзи най-отпред имаше брада, превръзка на окото и нож между зъбите. Това някак си правеше усмивката му още по-зловеща.

— Ох, мале — обади се Доркас.

— Тия какви са? — изсъска Масклин.

— Бандити. Това винаги е било проблем в Дамско Бельо — обясни Доркас, докато си вдигаше ръцете.

— Какво е бандити? — не разбра Масклин.

— Какво е Дамско Бельо? — поинтересува се Грима.

Доркас посочи с пръст пода над тях.

— Там горе — обясни той. — Отдел. Само че никой не се интересува наистина от него, защото стоката за нищо не става. Тя е предимно розова — добави той. — Понякога еластична…

— Аррихе ири ивоха — нетърпеливо каза главатарят на бандитите.

— Моля? — обади се Грима.

— Каах, аррихе ири ивоха!

— Май че е заради ножа — каза Масклин. — Мисля, че ще те разберем, ако си извадиш ножа от устата.

— Казах, парите или живота! — повтори той.

Масклин погледна озадачено към Доркас. Старият ном размаха ръце.

— Иска да му дадете всичко, което имате в джобовете си — каза той. — Няма да ви убие, естествено, но тия бандити понякога са доста неприятни.

Външните номи взеха да се чудят. Това не влизаше в житейския им опит. Идеята за кражба беше нещо ново за тях. В къщи нямаше от кого да крадеш. Ако става въпрос, нямаше и какво да се краде.

— Тия номски не разбират ли? — обади се бандитът.

Доркас му се усмихна малодушно.

— Извинете ги — каза той. — Новаци са тук.

Масклин се обърна.

— Решихме — каза той. — Ако на вас ви е все едно, ще задържим нещата в джобовете си. Извинявайте.

Той се усмихна широко на Доркас и бандита.

Бандитът му върна усмивката. Или поне си отвори устата и си показа зъбите, а те бяха доста.

— Ъъ — каза Доркас. — Не можеш да кажеш така, нали разбираш? Не можеш да кажеш, че не искаш да те оберат! — Зърна съвсем объркания поглед на Масклин. — Да те оберат — повтори той. — Това значи да ти вземат твоите работи. Просто не можеш да кажеш, че не искаш!

— Че защо? — попита Грима.

— Ами защото… — старият ном се поколеба. — Всъщност не знам. Традиция, предполагам.

Главатаря на бандитите си подмяташе ножа от ръка в ръка.

— Вижте кво — каза той. — Такова де, новаци сте. Нищо няма да ви направим. Хванете ги!

Двама бандити хванаха баба Моркий.

Това излезе грешка. Кокалестата й десница замахна и прозвънтяха два шамара.

— Нахалници! — изстреля тя и двата нома залитнаха встрани, като се държаха за ушите.

Бандитът, който се опитваше да хване стария Торит, получи остър лакът в корема. Друг размаха нож към Грима. Тя го улови за китката. Ножът падна от ръката му и той се пльосна на колене с патетично бълбукане.

Масклин се наведе, сграби с една ръка главатаря за ризата и го вдигна така, че онзи да го гледа в очите.

— Не съм сигурен, че напълно разбираме този обичай — каза той. — Но номите не трябва да удрят други номи, не мислиш ли?