Читать «Масклин» онлайн - страница 28

— Аха-ха-ха — отвърна нервно главатарят.

— Та мисля, че е време да си обираш крушите, а?…

Масклин го пусна. Бандитът се повъртя на пода в търсене на ножа си, пак се усмихна нервно на Масклин и си плю на петите. Останалите бандити забързаха подире му, или поне закуцукаха усърдно.

Масклин се обърна към Доркас, който се тресеше от смях.

— Е — рече той, — та за какво беше всичко това?

Доркас се подпря на една стена.

— Ама ти наистина не знаеш, така ли?

— Не — търпеливо рече Масклин. — Нали затова те питам.

— Кланът Бельо са бандити. Те вземат неща, които не са техни. Крият се в отдела Дамско Бельо, но не си струва да ги измъкваш оттам — обясни Доркас. — Обикновено гледат да те сплашат и толкоз. Всъщност са само една дребна неприятност.

— Тоя защо си държеше ножа между зъбите? — попита Грима.

— Предполага се, че така ще изглежда едни пълен непукист, да речем.

— Мисля, че така изглежда нелепо. — Грима, както винаги, си беше пряма.

— Ще ми усети опакото на ръката, ако се върне пак — обади се баба Моркий.

— Те едва ли ще се върнат. Всъщност мисля, че са малко стреснати, задето някой ги е ударил. — Доркас се засмя. — Вижте какво, наистина нямам търпение да видя какъв ефект ще имате всичките върху Абата. Не мисля, че някога сме виждали такива като вас. Вие ще сте като… като… абе как се казваше онова, дето казвате, че навън е пълно с него?

— Свеж въздух? — предположи Масклин.

— Точно така. Свеж въздух.

И тъй, те вече бяха стигнали при Канцелариите.

„Вървете си Навънка, или идете при Канцелариите“ — бе казал херцогът. Искаше да каже, че не вижда кой знае каква разлика между двете. Нямаше съмнение, че и другите видни фамилии не вярват на Канцелариите, за които се смяташе, че притежават странни, ужасяващи сили.

Та нали можеха да четат и пишат! Всеки, който може да ти разясни какво казва някакво си парче хартия, би следвало да е странен.

Те разчитаха и небесните послания на Арнолд Брос (създаден в 1905).

Трудничко си е обаче да общуваш с някой, който смята, че ти не съществуваш.

Масклин винаги си бе мислил, че Торит има вид на старец, но пък Абатът изглеждаше толкова древен, сякаш не само е присъствал на Самото Начало, но и е сръгал Самото Време, та да тръгне. Ходеше с помощта на два бастуна, а двама млади номи бяха залепени за гърба му, в случай че му потрябва опора. Лицето му представляваше сбръчкана торба, сред която очите му се взираха навън като две остри черни дупки.

Племето се скупчи зад Масклин — сега винаги правеха така, когато бяха неспокойни.

Гостната на абата представляваше място, оградено с картонени стени, и се намираше до един асансьор. От време на време той преминаваше и ги ръсеше с прах.

Помогнаха на абата да стигне до стола си. Той седна бавно, докато помощниците се суетяха наоколо. После се наведе напред.

— А — каза той, — Дел Икатеси, ти ли си бил? Нещичко да си изобретил напоследък?

— Напоследък не, господарю — отвърна Доркас. — Господарю, имам честта да ви представя…

— Никого не виждам — каза спокойно абатът.

— Тоя сляп ли е, що ли? — подсмъркна баба Моркий.