Читать «Масклин» онлайн - страница 25

Масклин беше доста поласкан, че го питат, но веднага щом отвори уста, го прекъснаха.

— Хората все говорят за Арнолд Брос — каза Грима. — Обаче никой не казва кой точно е той.

Доркас се наведе към нея.

— О, той е създал Магазина. През 1905 година, нали разбираш. Мазетата, Складовете, Счетоводния отдел, всичко между тях. Не мога да го отрека. Искам да кажа, все някой трябва да го е направил. Но аз все казвам хората — това не означава, че не трябва да мислим за…

Зелената светлина върху Нещото угасна. Малката въртяща се чашка изчезна. То забръмча тихо — все едно машина, която се опитва да си прочисти гърлото.

— Наблюдавам телефонните комуникации — каза то.

Номите се спогледаха.

— Ами, хубаво — каза Грима. — Хубаво е, нали, Масклин?

— Имам спешна информация, която трябва да споделя с лидерите на тази общност. Съзнавате ли, че живеете в строителна единица с ограничен живот?

— Завладяващо — рече Доркас. — Всичките тия думи. Човек може да си представи, че разбира всичко, което казва. Там горе има неща — той рязко вдигна палец към дъските над тях, — които са точно като това. Радиоапарати — тъй им викат. Има и едни с картинки. Да се смаеш.

— Жизненоважно е да споделя информация от изключително значение с водачите на общността относно неизбежното унищожение на този артефакт — произнесе Нещото.

— Извинявай — каза Масклин. — Може ли пак?

— Не схващате ли?

— Кое да ми се схваща?

— Очевидно езикът се е променил по начини, които не разбирам.

Масклин се опита да изглежда така, сякаш гори от желание да му помогне.

— Бих направил опит да изясня своето твърдение — каза Нещото. Няколко светлинки пробляснаха.

— Ами добре — каза Масклин.

— Тоа голем Магазин, прави едно буум! Тия дни и после айде — каза Нещото с надежда.

Номите пак се спогледаха. Май на никого не му просветна.

Нещото пак си прочисти гърлото.

— Знаеше ли значението на думата разрушен? — каза то.

— О, да — отвърна Масклин.

— Точно това ще стане с Магазина. След двайсет и един дни.

4.

I. Горко ви, Железарии и Галантерии; горко ви, Шапкии и Деликатеси; горко ви, Младежки Модии, и вам Бандити от Дамско Бельо. И даже вам, Канцеларии.

II. Защото Магазинът е само място вътре в Навънка.

III. Горко ви, защото Арнолд Брос (създаден в 1905) откри Последната Разпродажба. Всичко Си Върви.

IV. Но те го подиграха и рекоха: „Ти си Външен, ти дори не съществуваш“

Из „Книга на номите“

Складова наличност, стихове I–IV

Там горе човеците се бъхтеха с бавния си, неразбираем живот. Там долу, където, след като минеше през килимите и дюшемето, тяхната дандания се превръщаше в далечен тътен, номите се суетяха забързано по прашните си пътечки.

— Не ще да е туй — рече баба Моркий. — Туй място твърде голямо. Толкоз голямо място не може да се разруши. Много ясно.

— Казах ти го, нал’ тъй? — задъха се Торит, който винаги извънредно много се въодушевяваше при всяка новина за ужаси и съсипии. — Винаги са казвали, че Нещото знае много. И я не ми викай да млъкна!

— Защо трябва да бягаме? — рече Масклин. — Иска да кажа, двайсет и един дни са много време.