Читать «Масклин» онлайн - страница 20

Светлинките отново припламнаха. После, когато опозна Нещото по-добре, Масклин твърдо се убеди, че показването на една определена светлинна фигурка е начинът, по който Нещото въздъхва дълбоко.

— Целта ми е да ви служа и да ви водя — рече то.

— Видя ли? — обади се Торит, който се чувстваше малко изолиран от ставащото. — За това бяхме прави!

Масклин бодна кутийката.

— Ама напоследък нещо си мълчеше по тоя въпрос — рече той.

Нещото зажужа.

— Защото трябваше да поддържам вътрешната си енергия. Обаче сега мога да използвам наличното електричество.

— Това е много хубаво — каза Грима.

— Искаш да кажеш, че пиеш от лампите по някакъв начин? — рече Масклин.

— Това засега ще бъде достатъчно за обяснение.

— Ами преди защо не говореше? — попита Масклин.

— Слушах.

— О…

— А сега чакам инструкции.

— Кого чакаш? — попита Грима.

— Мисля, че иска да му казваме какво да прави — рече Масклин. Отново седна на пети и се взря в светлинките. — Какво можеш да правиш? — попита.

— Мога да трансформирам, да калкулирам, да триангулирам, да асимилирам, да корелирам и да екстраполирам.

— Не мисля, че искаме да ни правиш такива работи — рече Масклин. — Искаме ли? — попита той другите.

Баба Моркий явно мислеше по въпроса.

— Не — каза тя най-накрая. — Не мисля, че искаме таквиз работи. Ама още някой банан, да речеме, ще ни дойде добре.

— Мисля, че онова, което наистина искаме, е да се приберем вкъщи и да сме в безопасност — рече Масклин.

— Да се приберете в къщи.

— Точно така.

— И да сте в безопасност.

— Да.

По-късно тези девет думи станаха един от най-знаменитите цитати в номската история. Учеха ги в училище. Издялаха ги върху каменни плочи. И за тях се твърди, че тогава никой не си и помислил, че те са особено важни.

Нищо особено не станало. Просто Нещото рекло:

— Командата приета.

После всичките му светлини угаснали, освен една малка зелена светлинка, която започнала да мига.

— Слава Богу, че млъкна — рече Грима. — Какъв ужасен глас само! А сега какво ще правим?

— Според онзи момък Ангало — рече баба Моркий, — ще ни се стъжни животът.

3.

I. Защото, не го знаеха, ала бяха донесли със себе си Нещото, и то се събуди от наличното Електричество, и само то знаеше историята им.

II. Защото паметта на Номите е от Плът и Кръв, а паметта на Нещото е от Силиций, а той е Камък и не погива, а паметта на Номите се разпилява като прах по вятъра.

III. И дадоха му те Инструкции, ала не го знаеха.

IV. То е, рекоха те, кутийка със Смешен Глас.

V. Но Нещото Прие Задачата да пази всички Номи в безопасност и Заработи по нея.

VI. И Заработи Нещото и по задачата да отведе Всички номи у дома.

VII. Най-после у дома, след дълъг-дълъг път.

Из „Книга на номите“

Мецанин, стихове I–VII

Лесно е да се загубиш под пода. Въобще не е необходимо да се напрягаш. Мястото представляваше лабиринт от стени и кабели, а по пътеките се носеха вълма прах. Всъщност, както каза Торит, не се бяха точно загубили, а по-скоро се бяха объркали: навсякъде имаше пътечки, между всички тия бичмета и стени, но никъде не пишеше накъде водят. Понякога някой и друг ном профучаваше край тях, тръгнал по свои работи, без въобще да им обърне внимание.