Читать «Цуамоно» онлайн - страница 211

— Поздравления, почитаеми дворцов управителю Сано — каза владетелят Мацудайра. — Пожелавам ти много успех в управлението на държавните дела. Да използваш мъдро предоставената ти власт.

Сано внезапно осъзна какво бреме бе легнало на плещите му. Като дворцов управител той трябваше да надзирава многобройните отдели в правителството, макар че бе печално несведущ по отношение на дейностите им. Той, който бе отговарял най-много за своите сто детективи, сега трябваше да надзирава безброй враждуващи помежду си бюрократи. Трябваше да поддържа огромната тромава и корумпирана система на режима на Токугава. Трябваше да взема важни решения вместо шогуна и да поддържа доброто му настроение. И сякаш това не му стигаше, ами трябваше и да лавира успешно през опасната зона между двете враждуващи фракции, като се опитва да угоди и на двете, без да засяга едната или другата.

Това бе славната му награда, задето бе отстоявал своята безпристрастност по време на разследването.

— Ела тук, дворцов управителю Сано — привика го с жест шогунът. — Седни до мен.

И той посочи едно място на пода под своя подиум, което се намираше между Йоритомо и владетеля Мацудайра.

Сано стана. Беше му ясно, че не би могъл да откаже поста; вече нямаше връщане назад към длъжността му сосакан сама на шогуна, която сега осъзнаваше като спокойно съществуване. Дългът и честта го издигаха и в помещението.

Сано зае своето място на кормилото на бакуфу.

* * *

Над града се спускаше здрач. По кулите и високите каменни зидове на крепостта Едо, по улиците и пред портите горяха фенери и факли. Мъгливият ситен дъжд образуваше сияйни ореоли около лампите. През проходите отекваше тропот на копита, когато преминаваха войниците на обход или служителите се отправяха към домовете си. Храмовите камбани сипеха молитвените си звуци над града, където блещукаха множество светлинки. Но имението на дворцовия управител Янагисава бе тъмно и обгърнато в тишина подобно на гробница. Пазачите при портата бяха изчезнали, както и стрелците от покривите и стражите при наблюдателните кули. Дъжд капеше от дърветата в сенките, изпълващи лабиринта от празни постройки.

Нагоре по пътя към имението се движеше шествие от един паланкин, осем конни самураи с фенери в ръка и няколко слуги, които носеха сандъци. Колоната спря пред портата. Сано скочи от коня си. От паланкина слезе Рейко. Те застанаха един до друг и отправиха погледи към каменните зидове, които се издигаха пред тях.

— Добре дошла в новия ни дом — каза Сано.

Когато й бе съобщил, че той е новоизбраният дворцов управител, Рейко замалко да припадне. Но сега съзнанието й вече почваше да приема реалността на удивителното повишение на нейния съпруг… и на промените, които щяха да настъпят като следствие в съвместния им живот.