Читать «Цуамоно» онлайн - страница 196

За миг госпожа Янагисава придоби озадачен вид. После от нея взе да струи жестокост подобно на отрова.

— Ще съжаляваш до края на дните си за неподчинението си. А сега ме извини, но имам да кажа нещо на съпруга ти — и тя пое към вратата. Рейко й препречи пътя.

— И аз имам да кажа нещо на съпруга ми. Той ще бъде много заинтригуван да научи, че си била в „Знака на заслеплението“ в нощта, когато там е бил убит племенникът на владетеля Мацудайра.

Чертите на госпожа Янагисава внезапно се изостриха, сякаш някой я бе издебнал в гръб и я бе стреснал.

— Не знам за какво говориш.

— Сигурна съм, че знаеш — възрази Рейко. — Имам свидетел, който те е видял да излизаш от дома малко след като Дакуемон е влязъл.

— Трябва да е била някоя друга жена, която прилича на мен.

Госпожа Янагисава отмести очи от Рейко, сякаш те бяха прозорци, през които за неин ужас Рейко можеше да види тъмните места в съзнанието й и спомена за извършеното престъпление.

— Свидетелят е проследил паланкина ти дотук. Видял те е в двора заедно с Кикуко.

Госпожа Янагисава придоби изражение, което Рейко бе виждала, когато веднъж тя бе притисната в ъгъла. Кожата около очите й се изопна и ги превърна в цепки. Заприлича на котка, притихнала тревожно, с щръкнали назад уши.

— Ти си убила Дакуемон, защото съпругът ти го е поискал от теб, нали? Няма смисъл да отричаш.

Госпожа Янагисава се извъртя, избягвайки изпитателния й поглед. Рейко се премести, за да остане с лице към нея. Внезапно госпожа Янагисава вирна глава.

— Мислиш се за много умна. Сигурно се поздравяваш, защото си мислиш, че си открила нещо, което можеш да използваш срещу мен. Както винаги, съдбата е невероятно благосклонна към теб!

Дишането й се ускори, а въздухът започна да излиза от устата й със съскане подобно на пара; страните й запламтяха. Тя се приближи до Рейко.

— Но ти не си единствената късметлийка с ум. Искаш ли да разбереш как го извърших?

Глава 34

Когато Сано пристигна пред театър „Накамураза“, придружен от Хирата, отряд детективи, надзорниците и войниците им, там се бе събрала тълпа. Сред невъобразима врява и блъсканица хората прииждаха към входа, където полицаите едва ги удържаха. От постройката се разнасяше хор от възторжени възгласи, а по улицата се стичаха нови тълпи почитатели, нетърпеливи да се включат във всеобщото въодушевление. Сано и спътниците му скочиха от конете си и едва си пробиха път през множеството.

— Какво става тук? — обърна се Сано към полицаите.

— Някакъв смахнат самурай скочил на сцената по време на представлението — обясни един от тях. — Сега е там горе и заплашва един от актьорите.

Сано бе планирал да влезе в театъра, да изчака края на представлението и да арестува Кохейджи без излишен шум. Сега с подигравателна усмивка се сбогува с идеята, че нещо в разследването му можеше да се случи така, както го бе замислил. Тълпата отзад напираше. Наблизо Хирата и детективите разблъскваха буйни зрители. Надзорниците и хората им се бутаха все още в края на тълпата.

— Пуснете ни — каза Сано на полицая. — Ние ще въдворим ред.