Читать «Цуамоно» онлайн - страница 14

Лора Джо Роуланд

— Тези завивки са тъй чисти, свежи и опънати, че не ми се вярва Макино да е спал в тях — отбеляза Сано. — А в такъв случай къде са онези, които наистина е използвал?

Хирата отвори една от вратичките на поредния шкаф и видя натъпкан вътре вързоп ватиран плат.

— Тук са.

Двамата с Хирата издърпаха вързопа, развиха го и видяха измачкан юрган на сиви и бели цветя и увит в него футон. От тях лъхаше на пот и на масло за коси, долавяше се и възкиселият мирис на стара плът. Сано разви футона и видя в средата жълтеникави петна.

— Защо са ги скрили? — попита Хирата. — Няма кръв или някаква друга следа, че Макино не е умрял от естествена смърт.

Сано изтръска юргана. От него изпадна дълго правоъгълно парче блестяща коприна с цвят на слонова кост. Хирата го вдигна. Беше сгънато на две, зашито по дължина от двете страни и в единия край. В другия край имаше отвор при всеки шев — единият поръбен, а другият — разнищен. Тъканта бе покрита с изображения на пищни есенни треви и диви цветя, избродирани с блестяща златна и сребърна нишка.

— Това е ръкав — Хирата мушна ръка през двата отвора, задържа я хоризонтално и остави дългото изпънато крило да увисне.

— Откъснат от кимоното на неомъжена жена добави Сано, опипвайки разнищения ръб при отвора за ръката. — Питам се как се е озовал в завивките на Макино. Може би предишната нощ главният старейшина е имал компания.

Дължината на ръкава и десенът на плата на всяко кимоно указваха пола и семейното положение на притежателката. Неомъжените жени носеха по-дълги ръкави в по-ярки десени от съпругите. Хирата и Сано се взряха в този ръкав, символ на женските гениталии и на нежната и продуктивна природа, често описвана в поезията. Хирата смъкна ръкава и помириса тъканта.

— Долавя се сладникав мирис, примесен с дъх на опушено.

Сано поднесе другия край на ръкава към ноздрите си.

— Тамян. Жената, която е носила това кимоно, е парфюмирала ръкавите.

Това бе обичайна практика сред модерните жени. Те палеха тамян и държаха ръкавите си на дима, за да може тъканта да поеме мириса му. Ароматът освежи паметта на Хирата.

— Съпругата ми използва този вид тамян. Нарича я се „От зори до здрач“. Много рядък и скъп.

Сано огледа ръкава и посочи едно петно с неправилна форма, което се открояваше с тъмния си цвят на фона на светлата материя.

— Ако не греша, ето доказателство, че жената е била с Макино.

Хирата докосна петното с върха на пръста си. Беше влажно. Щом сведе лице към него и вдъхна, разпозна слабия животински мирис на сперма, примесена със секрети от женско тяло. Кимна, потвърждавайки предположението на Сано.