Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 8

— Никой не отговаря, но аз ще ги събудя!

Той зачука по вратата, но отговор не последва. Цяо Тай долепи ухо до дървото. Пълна тишина. Той ритна няколко пъти вратата, след това заблъска с юмруци по нея, докато кокалчетата на пръстите го заболяха.

— Елате тук! — ядосано извика той на непознатия. — Ще изкъртим проклетата врата. Трябва да има някой в тази къща, иначе лампата нямаше да свети.

Отговор не последва. Цяо Тай се обърна. На уличката нямаше никой.

— Къде изчезна този… — започна удивено той и изведнъж замлъкна.

Шапката на непознатия лежеше на калдъръма, точно под извития пасаж. Цяо Тай остави вързопчето си на земята, пресегна се и взе маслената лампа от нишата. Пристъпи напред, за да разгледа отблизо шапката, и изведнъж усети леко докосване по рамото. Той се обърна рязко. Нямаше никой. Но тогава зърна чифт кални ботуши, които се поклащаха до главата му. Изруга отново и погледна нагоре. Спътникът му висеше обесен от другата страна на пасажа. Главата му бе извита неестествено нагоре, ръцете висяха долепени до тялото. Тънкото въже излизаше от отворения прозорец на пасажа.

Цяо Тай се обърна към вратата, разположена под пасажа, и я изрита яростно. Тя отхвръкна навътре и изтрещя в стената. Той се втурна по тясно каменно стълбище, което завършваше с остър завой, и се озова в пасажа над улицата. Вдигна високо лампата и освети тялото на мъж в арабска дреха, проснато до прозореца. В дясната си ръка мъжът още стискаше късо копие с изострен като шило връх. Един поглед към подутото лице и изплезения удебелен език бяха достатъчни, за да се разбере, че мъжът е удушен. Едното му око, изхвръкнало от орбитата, се блещеше кривогледо в пустотата.

Цяо Тай избърса потта от челото си.

— Тъкмо гледка за човек, който си е пийнал хубавичко! — измърмори той. — Май няма по-гаден начин за изтрезняване. Това е оня от кръчмата. А къде ли е грозното джудже?

Той бързо освети отсрещната страна на пасажа. Тъмна стълба водеше надолу, но иначе всичко бе спокойно като в гробница. Цяо Тай остави лампата на земята, прекрачи тялото на арабина и задърпа тънкото въженце, намотано на желязна кука под перваза на прозореца. Бавно изтегли брадатия мъж. Ужасяващо разкривеното му лице се появи на прозореца. От сгърчената му уста струеше кръв.

Цяо Тай изтегли още топлото тяло вътре в пасажа и го положи на земята до арабина. Примката се бе впила дълбоко в мършавото гърло, вратът бе пречупен. Той се втурна по стълбите от другата страна на пасажа. Дванайсет стъпала по-надолу видя ниска врата и заблъска по нея. Отговор не последва и той се хвърли с рамото напред. Старата, проядена от червеи каса се разлетя на трески и сред грохота на отломки от чинии и гърнета, засипан от дървени парчетии, той влетя в полутъмна стаичка.