Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 9

След миг се изправи. Стара арабка се бе свила в средата на помещението и го гледаше с ужас, отворила широко беззъбата си уста. Светлината от очуканата бакърена лампа, която висеше от почернялата греда на тавана, осветяваше млада жена, сгушена в ъгъла с кърмаче на гърдата. С пронизителен, смразяващ кръвта писък тя покри голата си гръд с някакъв парцал. Цяо Тай понечи да ги заговори, но в този миг отсрещната врата се отвори с трясък и двама араби нахълтаха в стаята, размахали над главите си извити саби. Те се заковаха на място, когато Цяо Тай разтвори ревера на куртката си и показа златната значка.

Докато арабите стояха в нерешителност, един доста по-млад мъж ги разбута и пристъпи към Цяо Тай.

— Какво означава това нахлуване в помещенията на жените ни? — попита той на добър китайски.

— Двама мъже са убити горе в пасажа — изрева Цяо Тай. — Говори! Кой го извърши?

Младият мъж бързо погледна към разтрошената врата и мрачно каза:

— Какво е станало в пасажа над улицата, не е наша работа.

— Свързан е с вашата къща, кучи сине! — изръмжа Цяо Тай. — Казвам ви, горе има двама убити мъже. Говори или ще арестувам всички ви и ще ви разпитам с бой!

— Ако бъдете така добър да погледнете по-внимателно, господине — надменно каза младият арабин. — Ще забележите, че вратата, която току-що разбихте, не е била отваряна в продължение на години.

Цяо Тай се завъртя на пети. Парчетата дърво, в които се бе препънал, бяха остатъци от висок бюфет, един поглед към ръждясалата счупена ключалка и прахта по останките му бе достатъчен, за да разбере, че мъжът говори истината. Вратата, която водеше към пасажа, явно не бе влизала в употреба от много време.

— Който и да е минувач би могъл да убие някого в пасажа над улицата — продължи младият мъж. — От двете страни на пасажа има стълбища към него и доколкото зная, вратите долу никога не се заключват.

— Тогава за какво се използва пасажът?

— Допреди шест години моят баща, търговецът Абдулах, притежаваше и къщата отсреща. След като я продаде, вратата от другата страна беше зазидана.

— Чухте ли нещо? — попита Цяо Тай младата жена. Тя го гледаше с неразбиращи уплашени очи и не продума. Младият мъж бързо преведе и жената енергично заклати глава. Мъжът каза на Цяо Тай:

— Стените са дебели, бюфетът закриваше старата врата и… — той вдигна красноречиво ръце.

Двамата араби бяха прибрали оръжията в коланите си. Те си зашепнаха, старицата сякаш се пробуди и се впусна в безкрайна тирада на арабски, като сочеше счупените съдове по пода.

— Кажете й, че всичко ще бъде заплатено — каза Цяо Тай. — Вие тръгвайте с мен!

Следван от младия арабин, Цяо Тай мина през някогашната врата и навлезе в пасажа. Когато стигнаха пред двата трупа, той посочи арабина и попита:

— Кой е този човек?

Младият мъж приклекна до мъртвото тяло. Внимателно разгледа разкривеното лице и освободи здраво стегнатата около шията примка. След това с пъргави пръсти затършува из диплите на тюрбана. Не след дълго се изправи и каза бавно: