Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 110

— Бях с напълно почтени намерения, небето ми е свидетел! А тя… Просто бяхме млади… Много, много млади…

Докато чакаше губернаторът да се съвземе, съдията бавно въртеше в ръка розата и гледаше белите листчета, които едно по едно се отронваха на масата. Най-сетне губернаторът вдигна глава, съдията постави цветето обратно във вазата и каза:

— Изглежда, много ви е обичала, иначе не може да се обясни това неистово желание да ви нарани. Да се самоубие и да ви излъже, че е убила двете си дъщери… — губернаторът почти подскочи и съдията Ди вдигна ръка: — Това е било лъжа. Тя е дала близначките на свой близък китаец, който след това банкрутирал и ги поверил на един китаец с персийска кръв, познат на майка им. Човекът ги е възпитал чудесно. Мога да ви уверя, че са прекрасни девойчета.

— Къде са те? Кой е този човек? — почти изкрещя губернаторът.

— Името му е Ни, морски капитан, веднъж ви споменах за него. Мистик и особняк, но е човек с принципи. На него са му предали, че вие сте обезчестили младата дама, но той пред никого не е говорил за това, бил е убеден, че за никого няма полза от разнищването на стари истории, а най-малко за двете момичета. Трябва да го посетите някой ден, може би по-добре, без да разкривате самоличността си. Ако информацията ми е вярна, капитанът фактически вече е ваш зет — съдията се изправи, оправи робата си и добави: — Ще забравя всичко, което ми разказахте тук.

Докато губернаторът го изпращаше до вратата, твърде развълнуван, за да промълви и дума, съдията Ди каза:

— Преди да започнем историята с персийската дама, споменахте, че сте обезпокоен за репутацията си в столицата. Искам да ви уверя, че смятам за свой дълг да впиша в доклада си до Великия съвет, че ви намирам за добър и изключително съвестен администратор — той прекъсна набързо смутените благодарствени протести на губернатора и заключи: — Наредено ми е да потегля за столицата още днес привечер. Моля да подготвите конвой, който да ме съпровожда по време на пътуването ми. Хиляди благодарности за гостоприемството. Сбогом!

Глава XXIV

Съдията Ди дава последни разпореждания; изпълва се едно старо предсказание

Съдията Ди обядва късно в частната си трапезария с Цяо Тай и Тао Ган. Помощниците му бяха открили в дома на Лян двама танка и трима китайски бандити, както и един арабски главорез. И шестимата се намираха вече в затвора на съдилището.

По време на обяда съдията разказа на двамата всичко, пропускайки само разговора с губернатора. След това изложи официалната версия за смъртта на цензора и продължи:

— Задачата, с която цензорът се бе нагърбил, му струва живота, но ние ще я доведем докрай. Главният евнух ще бъде изгонен от двореца, политическата му групировка ще бъде разпусната. Престолонаследникът ще заеме мястото, което му принадлежи, кликата на императрицата ще трябва да се оттегли, поне засега — съдията Ди замълча за миг, защото си мислеше за императрицата.

Красива, енергична, изключително способна, но и напълно безскрупулна, обладана от причудливи страсти и разяждана от неутолими амбиции — свои и на приближените й. В този пръв, непряк сблъсък той бе надделял, но сега усети някакви тревожни предчувствия за по-директни схватки и за леене на кръв, необуздано леене на кръв… Изведнъж му се стори, че долавя наоколо смразяващото присъствие на духа на смъртта.