Читать «Братството на розата» онлайн - страница 218

Той и Ерика дойдоха в това село — на север от Беершеба и от пустинните райони преди шест месеца, точно преди раждането на бебето. Искаха да помагат за развитието на националните погранични райони, но разочаровани от интернационалното съперничество, те трябваше да стоят далече от земите, оспорвани от арабите. Предпочетоха да помагат във вътрешността на страната, отколкото в периферията. Но границата никога не бе далече. Неочаквано нападение беше винаги възможно, така че Сол трябваше да носи оръжие със себе си навсякъде. Мощна пушка лежеше близо до канавката.

Колкото и да беше засегнато убежището, той мислеше да се защитава. На теория общността на разузнаването все още го следеше. Така че след като наказа Елиът той се свърза с неговата мрежа, а също и с представители от МИ–6 и КГБ.

Неговото разкритие, относно законспирираните действащи потомци на истинската група на Абелар, трябваше да измине дълъг път. Но той спечели отново тяхната благосклонност. Те изпитваха малко удоволствие от това да знаят, че подозрението им относно вътрешен саботаж на техни служители е оправдано. Като взеха мерки да оправят бъркотията, която Елиът и неговите хора бяха причинили чрез намесата си, позволиха цялостното напрежение да се предаде на ежедневната им работа.

Мрежата на Сол се нуждаеше от по-нататъшен жест на доверие, преди да му опростят вината, въпреки всичко. Документите, които Сол бе споменал. Колекцията от скандали на Елиът. Измамата, която го е държала на власт.

— Но никой не знае къде са тези документи — съобщи агенцията.

— Не, аз знам — каза Сол.

Той беше мислил за тези документи откакто Харди му обясни за тях. „Къде може Елиът да ги е скрил? Постави се на негово място! Ако бях на мястото на Елиът, къде щях да ги скрия? Мъж, който се увлича по словесни игри. Чийто живот се основава на sub rosa. Под розата? Старецът не може да е избрал друго скривалище.“ Като отказа да предаде документите, защото някой друг можеше да се възползва от тях, Сол предложи компромис — да хвърли във въздуха оранжерията и да унищожи документите. Президентът, освен публичната възхвала на смъртта на Елиът, чувстваше и необикновено облекчение.

Но правилата на убежището бяха потвърдени като абсолютни. Сол получи само неофициален имунитет.

— Това, което сме съгласни да направим, е да потърсим друг начин — съобщи му старши офицер от разузнаването. — Ако се скриеш достатъчно добре и не надигаш глава, ние обещаваме да не те търсим.

И това беше достатъчно добро за Сол. Приличащ на Кандид в градината си, той се откъсна от света, като се наслаждаваше на приятната умора от физическия труд, копаейки напоителния канал. Той мислеше за гроба, който Крис бил изкопал в Панама. Сега, като прекопае градината, ще се роди живот, а не смърт. Старите навици избледняват трудно. Затова, когато не беше ангажиран с изграждането на дом за Ерика, Сол обучаваше младите от селото как да се отбраняват, ако някога ги нападнат. Сол бе преди всичко боец и въпреки че бе отстранен от професията си, талантът му можеше да се използва за съзидателни цели. Порази го иронията, че повечето от момчетата, които обучаваше, бяха осиновени от селото — сираци. Този път действията му изглеждаха оправдани. Но докато продължаваше да изхвърля мръсотия от канавката, той си спомни, че Елиът също се бе чувствал оправдан.