Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 15

Компаньонката огледа внимателно непознатия и ако представата не беше абсурдна, Серенити щеше да се закълне, че очите на старата дама светнаха одобрително.

— Безброй пъти съм виждала как мъже като него, отклоняват жените от пътя на добродетелта — продължи с поученията мисис О’Трейди. — А когато се случи, вече е много късно. Само да научи баща ти, ще те убие. Само почакай.

— Абсолютно сте права, мисис О’Трейди — съгласи се сериозно Серенити. — Мъжете са проклятието на света. Опасни за всички жени!

Морган вдигна вежди. Естествено, бе усетил сарказма в тона й, но въпреки това не му хареса да го нарекат проклятието на света.

— Както вече казах, тъкмо го изпращах. — Серенити бутна шапката ръцете му и го поведе към вратата без да изпуска от очи старата дама, която ги следеше с подозрителен поглед. — За мен беше удоволствие да се запозная с вас сър, и съм ви много благодарна за положените усилия, но сега трябва да вървя.

Загубил ума и дума, Морган излезе под дъжда и застана пред двамата си моряци. Серенити се качи след сестра си и компаньонката й и каретата затрополи по паважа.

— Е, капитане? — попита Барни, докато дъждът капеше от тривърхата му шапка. — Открихте ли нещо за статията?

Загубил дар слово, Морган гледаше след отдалечаващата се карета. Никога, никога досега не го бяха отпращали така безцеремонно. Това беше… това беше дяволски унизително!

Вбесяващо.

Как смееше да го прогони като досадна муха! Жените имаха съвсем друго отношение към него. Щом влезеше в някой салон, две-три редовно припадаха. Надпреварваха се да му правят комплименти, за да заслужат една усмивка.

Защо се чувстваше толкова унизен? Крале го бяха молили да им даде аудиенция. Султанът пожела да го ожени за дъщеря си. А това момиче безпардонно го изведе навън и го остави на дъжда, без дори да се извини.

Спомни си как тя бе описала шапката му и я нахлупи дълбоко над очите.

— Ще ви дам да разберете, мис Серенити Джеймс — закани се той, когато каретата изчезна. — Само почакайте. Когато се видим следващия път, нито прекрасната ви сестричка, нито старата ирландска кокошка ще успеят да ви предпазят от мен.

2

— Извинете капитане, за каква стара ирландска кокошка става дума? — попита сериозно Барни.

Морган беше толкова завладян от гнева си срещу Серенити и икономката, срещу самия себе си и срещу двамата моряци, пренебрегнали изричната му заповед, че над главата на Барни се разрази същинска буря.

— Вие двамата какво правите тук, дяволите да ви вземат?

Кит се изчерви, но Барни се изправи в целия си ръст от метър и седемдесет и шест.

— Решихме да помогнем, капитане — отговори той и се ухили още по-широко, за да покаже раздалечените си предни зъби. — Рекохме си, че може би ще имате нужда от два яки пиратски ножа, за да затворите завинаги муцуната на краставото псе, дето си е позволило да пише за вас във вестника.

Морган отново изръмжа заплашително, макар да знаеше, че Барни няма да се стресне дори ако се пролее кръв.