Читать «Ограбен копнеж» онлайн - страница 14

— Моля ви! — Тя пъхна ръка под неговата и го поведе към вратата. — Оценявам високо усилията ви да ме вразумите. Но днес наистина не ми е ден за приключения. Трябва да прочета още куп статии, а сестра ми ще дойде само след час да ме вземе, за да се приготвим за празненството вкъщи. Защо просто не благодарите на Дъглас и…

Тя спря изведнъж и се загледа с широко отворени очи към улицата.

Морган се извърна леко към големия прозорец и се озова лице в лице с двама членове на своя екипаж. Отвън стояха Барни и Кит и ги наблюдаваха с интерес.

Денят му носеше само ядове. Какво да прави сега?

Беше им заповядал да го чакат на пристанището. Вместо това те се бяха повлекли след него като домашни кученца.

Двамата стояха широко разкрачени, сякаш се намираха на борда на кораб, който се носи през бурно море. Залепили носове о стъклото, сложили ръце над очите, за да виждат по-добре в тъмното помещение. Сега оставаше само Барни да се ухили и да му махне!

Ръмженето излезе дълбоко от гърдите му. Проклетници! Дано дъждът ги намокри до кости!

Сега нямаше време да се разправя с тях. Утре обаче… Сега трябваше да реши загадката — как тази жена е узнала за него и на кого е разказала.

И най-важното — колко далеч можеше да стигне, за да бъде сигурен, че тайната му няма да плъзне из града… из страната?

Беше готов да продължи разпита, когато пред къщата спря кафяво-златна карета. Барни и Кит се обърнаха любопитно. От капрата скочи лакей в зелена ливрея и отвори вратичката.

Огромен черен чадър се подаде навън, невидима ръка го отвори и го вдигна нависоко. Появи се възрастна жена, чиято черна рокля беше проста и грозна досущ като тази на Серенити, тя изгледа мрачно Барни и Кит и задържа чадъра над отворената вратичка. От каретата слезе красива млада дама, лакеят се поклони и отново затвори вратичката.

Младата жена огледа скритом Барни и Кит и бледото ангелско лице се намръщи. После кимна на компаньонката си и двете влязоха в бюрото.

— Велики боже, сестричке — прошепна задъхано русата красавица, чиито мисли очевидно бяха заети с двамата морски вълци, отново зяпнали през прозореца. — Какви странни почитатели си подбираш…

— Добър ден, Хонър, мисис О’Трейди — поздрави учтиво Серенити. — Този господин е приятел на Дъглас. Изпратен ми е като изненада за рождения ден, но тъкмо му обясних, че нямам никакво време.

— За бога, момиче, как можа да го пуснеш вътре? Би трябвало да знаеш, че не е редно да пускаш никого в салона, докато си сама — изрече мисис О’Трейди със силен ирландски акцент. Айра О’Трейди се държеше като самопровъзгласил се авторитет по въпросите на приличието. Клюкарските й умения бяха подпечатали съдбата на не едно младо момиче и Серенити не се зарадва особено, че я бе заварила в тази смущаваща ситуация.

Слава богу, че мисис О’Трейди беше вярна и предана на Хонър. Най-важната й задача беше да осигури на Хонър достойно място в обществото. Серенити знаеше това и беше уверена, че с няколко извинения и ласкателства ще успее да смекчи достойната ирландка.

Освен това целият град знаеше, че „горката Серенити“ е безлично същество и не би могла да събуди интереса на такъв мъж. Даже мисис О’Трейди го казваше.