Читать «Решаваща улика» онлайн - страница 171

Разстроена и хълцаща, успях някак си да изровя рюгера от куфара и да вкарам два куршума в него. В този момент той се хвърли върху мен. Чувах трополенето на дъжда и неговия свистящ дъх. Ножът се намираше на сантиметри от гърлото ми, когато третото натискане на спусъка най-после произведе изстрел. В оглушителна експлозия от газ и пламък сребърният куршум прониза стомаха му и го отхвърли на няколко метра разстояние от мен на пода. Той се помъчи да седне. Стъклените му очи се взираха в мен, лицето му представляваше кървава маска. Опита се да каже нещо и не много енергично повдигна ножа. Ушите ми звънтяха. Хванах по-здраво оръжието и вкарах втория куршум в гърдите му. Усетих мирис на барут, смесен със сладникавата миризма на кръв, и видях как светлината напуска очите на Франки Еймс.

После рухнах и се разревах. Вятърът виеше зловещо, дъждът плющеше с пълна сила и кръвта на Франки се стичаше по излъскания дъбов под. Тялото ми се тресеше от хлипането. Не помръднах, докато телефонът не иззвъня за трети път.

— Марино! О, господи, Марино! — беше всичко, което успях да кажа.

Не се върнах в офиса, докато тялото на Франки Еймс не бе изнесено от моргата, кръвта му — измита от стоманената маса и потънала в отходните води на градските канали. Не съжалявах, че го убих. Съжалявах, че въобще е бил роден.

— Така както изглежда — каза Марино, обръщайки се към мен над потискащата купчина документи на бюрото ми, — Франки се е появил в Ричмънд преди една година, през октомври. Поне тогава е наел квартирата си на улица „Ред“. Две седмици по-късно си е намерил работа като разносвач на изгубени куфари. „Омега“ има договор с летището.

Не казах нищо. Ножът ми за писма разряза следващия пощенски боклук, предназначен за кошчето.

— Хората, които работят за „Омега“, карат собствените си коли. И това е проблемът, с който Франки се сблъскал миналия януари. Трансмисията на неговия мъркюри-линкс се скапала, а той нямал необходимите мангизи да я поправи. Няма кола — няма работа. Тогава помолил Ал Хънт за услуга — поне така мисля.