Читать «Следотърсача» онлайн - страница 6

— А, не, вожде. Това би било уместно, ако си установил с лот дълбочината или познаваш протока — отвърна старият Кап, — но в непозната местност като тази би било твърде опасно, струва ми се, да оставиш лоцмана да се отдалечи толкова от кораба. И така, с ваше позволение, ние няма да се делим.

— Какво желае моят брат? — попита мрачно индианецът, без да показва, че е оскърбен от явното недоверие, проявено към него.

— Да ви придружа, мастър Пронизваща стрела, и нищо повече. Ще дойда с вас и ще поговоря с тези непознати.

Тускарорът се съгласи и повторно заповяда на дребната си, кротка и покорна жена, която обръщаше големите си черни очи към него, само за да изрази уважението, страхопочитанието и обичта си, да тръгне към лодката. Но неочаквано Магнит създаде мъчнотии. Макар да проявяваше изключително безстрашие и издръжливост в мигове на изпитание, тя все пак си оставаше жена и мисълта да остане сама без двамата си покровители сред тази пустош, в чиято безбрежност току-що се бе уверила, така много я разтревожи, че и тя поиска да придружи вуйчо си.

— Една разходка ще ме разнообрази след това продължително седене в лодката, драги вуйчо — добави тя и въпреки усилията й да изглежда спокойна, гъста червенина отново заля пребледнелите й страни. — А с непознатите може да има и жени.

— Добре, ела, дете. Дотам едва ли има повече от един кабелт⁴ и ние ще успеем да се върнем един час преди залез слънце.

Като получи разрешение, девойката, чието истинско име беше Мейбъл Дънъм, се приготви да тръгне с двамата мъже, а Юнска роса — така се наричаше жената на Пронизваща стрела — покорно се отправи към лодката, достатъчно привикнала на послушание, на самотата и на дълбокия мрак на горите, за да се страхува.

Останалите трима предпазливо обиколиха заплетения лабиринт на ветровала и излязоха на края на гората, тъкмо в посоката, която желаеха. Само с един бегъл поглед Пронизваща стрела определи откъде идва димът, но старият Кап дълго и внимателно се вглежда в джобния си компас, преди да се реши да навлезе сред сенките на дърветата.

— Ориентирането чрез носа подхожда на един индианец, Магнит, но опитният моряк добре познава достойнствата на тази стрелка — каза вуйчото, като се мъкнеше тежко по стъпките на пъргавия индианец. — Америка тъй е щяла да си остане неоткрита, ако Колумб е разчитал само на собствените си ноздри. Приятелю Пронизваща стрела, виждал ли сте някога подобен механизъм?

Индианецът се обърна, хвърли бегъл поглед към компаса, който Кап държеше тъй, че да указва посоката, и отвърна вежливо:

— Око на бледоликите. Тускарорът има око в своя глава. Солена вода (тъй назоваваше индианецът своя спътник), сега нужно само око, не език.

— Той иска да каже, вуйчо, че трябва да пазим мълчание. Може би се съмнява в хората, при които отиваме.

— Да… Това е типично индиански начин на обход. Забеляза ли как той провери ударника на пушката си? Може би няма да е зле да погледна и аз моите пистолети.