Читать «Стен» онлайн - страница 92
Алън Кол
— Само едно „сър“! Благодаря ти. Сипи си още. И на мене, ако обичаш.
Махони й подаде халбата си.
— Аз сигурно мога да доразвия преценката на Карудърс — заговори Ланцота предпазливо, — но няма нужда. Празните приказки не обясняват нещата по-добре от нея.
— Хайде, Ланцота. С ченгел ли да ти тегля думите? Знаеш какво искам.
— Аз бих класирал Стен на първо място за секция „Богомолка“. Той ми напомня за някои от младите главорези, които се мъчех да удържам под контрол.
Карудърс си разля бирата.
— Вие сте били в „Богомолка“, сержант?
— Той беше сержантът на групата ми — каза Махони.
— И напуснах. Карудърс, ти нищо не знаеш за тая работа. Но има адска разлика между това да излезеш на жегата, лице в лице с окопани войници, и да прережеш гърлото на някой нищожен диктатор, докато той е в леглото с момиче. Спомняш ли си това, полковник?
— Кое точно?
Махони махна с ръка и Карудърс подаде на Ланцота неговата спиртосана бира. Ланцота се загледа през прозореца в кехлибарения пейзаж навън, след което надигна халбата.
— Не ми хареса. В тая работа хич не бях добър.
— Не беше, по дяволите. Но остана жив. Това е единственото ти повишение.
Ланцота не отвърна нищо.
Махони се ухили и сърдечно почеса бръснатата ливада на сержанта.
— Все още бих заменил половин екип, ако се върнеш при мен, приятелю. — След което отново се върна на въпроса. — Заключения?
— Прехвърлянето препоръчително, Психиатрична секция — намеси се делово Рюкор.
— Препоръчвам прехвърляне — избоботи тромаво Карудърс.
— Взимай го, Махони — въздъхна отегчено Ланцота. — В негово лице ще имаш страхотен убиец.
Фрейзър скочи от транспортната лента и забърза към зоопарка. Беше нервен заради предстоящата среща… ръчното видео пареше в джоба му. Шмугна се в зоопарка и мина покрай пазача на портала, очаквайки всеки момент някой да го хване за рамото.
Чиновническият му мозък му подсказваше, че няма за какво да се тревожи — беше заличил всичките си следи — нали беше майстор на компютъра и на имперската бюрокрация. Нямаше начин някой да разбере за какво точно е дошъл тук.
Спря пред клетката с тигъра — саблезъб. Настръхна още повече от присъствието на зверовете. Като всички същества в зоопарка, тигърът бе част от генетичната история на човечеството. Ако Фрейзър бе продължил още по-навътре, щеше да се натъкне на древни ленивци и насекоми с гигантски криле, както и на огромни топлокръвни влечуги. Можеше да надуши влечугите дори от сегашното си място, гнило месо и бълбукащи блата…
Убиецът пристъпи до него.
— Взе ли го?
Фрейзър кимна и връчи видеопакета на убиеца. Дълга пауза.
И убиецът каза:
— Чудесно.
— Избрах един, чийто запис можеше лесно да се манипулира — каза Фрейзър. — Само да влезеш, и после е лесно.
Убиецът се усмихна.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Ти си най-добрият. Имаш усет за компютрите.
Най-после някой да признае таланта на Фрейзър. Само той можеше да проникне в информацията и да обели информацията люспа по люспа, като глава лук.
— А парите?
Убиецът му подаде сгънат лист. Фрейзър го огледа внимателно.
— Нали не може да се проследи?