Читать «Стен» онлайн - страница 90

Стен се обърка.

— Като гвардеец, от вас се очаква да проявявате храброст. В замяна Гвардията ще ви осигури подкрепа. Морална и духовна при обучението и в гарнизона, физическа — в боя. За повечето от нас сделката е повече от честна. Следите ли мисълта ми?

По-голямата част от съзнанието на Стен се чудеше какво го чака сега — дали ще го ометат в тилов батальон? Или направо ще го изхвърлят обратно на Вулкан? Стен се постара да се съсредоточи върху думите на Ланцота.

— Ще продължа. Един гвардеец непрекъснато се обучава, за да стане нещо повече. Той трябва да е в състояние да поеме задълженията на своя взводен сержант и да изпълни задачата в случай, че сержантът загине. Един сержант трябва да е способен да поеме задълженията на ротния си командир. А това означава, че колкото и да е брилянтен в тактическата си подготовка, ако не разбира инстинктивно характера на хората, които командва, той е повече от безполезен. Той е опасен. А аз съм ви го казвал неведнъж… моето задължение е не само да правя гвардейци. Но да помогна на тези хора да останат живи.

— Това ли е всичко, сержант? — попита Стен сухо.

— Четирима оцелели. От петдесет и шест души. Да, Стен. Това е всичко.

Стен вдигна ръка към кепето си.

— Не. Не приемам чест — нито връщам — от отпаднали. Свободен сте.

Стен хапна, сдаде тренировъчното си оборудване и легна, завит в дебелото одеяло на самотата. Искаше му се някой от приятелите да му каже нещо. Просто така, за довиждане. Но така беше по-добре. Стен беше видял твърде много отпадащи и знаеше, че е по-лесно за всички, ако провалилият се си отиде незабелязан.

Зачуди се защо още се бавят, а не идват да го вземат. Обикновено отпадналият изчезваше само час-два, след като го изритат. Предположи, че може би е заради сериозността на провинението му. Началниците искаха да го позадържат още малко, за нагледен урок.

Това му даде време да размисли за собствените си планове.

Ако го изпратеха в тилов батальон… той потръпна. Това от една страна. Той не дължеше нищо повече на Империята, така че щеше да дезертира при първа възможност. Може би. А може би беше по-лесно да си завърши службата и да запраши към Първопроходния сектор. Предполагаше се, че по границите на Империята хората никога не достигат и такъв като него, с гвардейско обучение, щеше да бъде ценен.

Но на Вулкан… Пръстите на Стен докоснаха дръжката на ножа в ръката му. Ако се върнеше там, Компанията щеше да го убие. По-добре да вземе да изчезне бързо, преди да са дошли да го отведат. Освен това винаги имаше шанс…

„Само един“ — реши той и се загледа тъпо в тъмния таван.

Стен усети леко движение — пръстите му се присвиха за канията — и ръката на Карудърс се стегна около неговата.

— Последвай ме.

Стен — беше легнал облечен — стана от нара. Автоматично нави дюшека и взе малкото си лично куфарче.

Карудърс му махна към вратата. Стен я последва. Слисан. Едва сега осъзна, че Карудърс го беше спряла така, сякаш знаеше за ножа. Но защо досега не му го бяха конфискували?