Читать «Стен» онлайн - страница 93
Алън Кол
— Разбира се. Сам ще се увериш.
Фрейзър остана доволен. Съжаляваше само, че Рюкор така и няма да разбере колко умен е той.
Убиецът прегърна Фрейзър през рамо и двамата закрачиха надалече от клетките.
— Човек все се съмнява в чуждата лоялност — заговори Фрейзър.
— Да. Така е — отвърна убиецът.
Ръката му се спусна надолу, изви се и обгърна брадичката на Фрейзър. С лявата ръка го шибна в тила. Чу се едно тъпо „хрус!“ и Фрейзър рухна. Мъртъв.
Наоколо нямаше никого. Убиецът повлече тялото към ръба на клетката и го бутна долу.
Ревовете и звуците на мляскащи челюсти приключиха случая.
Глава 24
Според Махони, Императорът се бе побъркал съвсем. Шеташе около огромен бълбукащ казан, наполовина пълен с някаква зловеща на вид смес, и си говореше сам.
— Малко от това. Малко от онова. Малко чесънче, малко масчица. А сега — пащърнак. Само една щипка. Може би — още една. Не. Я да сложа аз повечко. Такаа. — Императорът най-сетне забеляза Махони и се усмихна. — Идваш тъкмо навреме — каза той. — Подай ми ей оная кутия.
Махони му подаде грижливо гравираната дървена кутия. Императорът я отвори и изсипа шепа дълги червеникави неща. На Махони му заприличаха на изсушени екскременти на извънземни.
— Виж ги само — похвали се той на Махони. — Десет години мъка в биолабораториите, за да се получат.
— Какво са те?
— Чушки, тъпако! Чушки. Люти!
— О, страхотно. Страхотно!
— Не знаеш ли какво означава това?
Махони трябваше да признае, че не знае.
— Чили, човече. Чили. Нямаш ли чушки, нямаш чили.
— И това е много важно, така ли?
Императорът не каза нищо. Само пусна чушките в казана, натисна няколко бутона върху готварската си конзола, разбърка, след което гребна огромна лъжица от кашата и я поднесе на Махони. Загледа го напрегнато, докато Махони опитваше. Не беше ло… и после лицето му пламна, ушите му се изпотиха и той се закашля, за да си поеме дъх. Императорът го потупа по гърба с широка усмивка, след което му подаде чаша бира. Махони я изгълта. И изхриптя.
— Май съм го улучил — каза Императорът.
— Искаш да кажеш, че си го направил нарочно?
— Разбира се. От това нещо би трябвало да ти щръкнат космите на задника. Иначе няма да е чили. — Императорът наля две бири, подкани Махони да се присъедини към него и се разположи върху огромния, отрупан с възглавници диван. — Окей. За този месец си заслужи чека. Сега какво ще ми кажеш за следващия?
— Имаш предвид Торесен?
— Да. Имам предвид Торесен.
— Нула, нула, нула.
— Може би трябва да ускорим нещата.
— Щях да го препоръчам в доклада си. Но е опасно. Можем да издъним цялата работа.
— Как така?
— Заради Лестър. Той казва, че проект „Браво“ доста се е придвижил. И е успял да се добере до него. Лошото е, че ако го спипат, ще останем без човек отвътре.
Императорът се замисли за момент. После въздъхна.
— Кажи му да продължава. — Пресуши чашата си и си наля пак. — А какво става с другото нещо?
— Контрабандата на оръжие? Все още не мога да го докажа.
— Но е факт? Факт е, нали?
— Да — отвърна Махони. — Знаем със сигурност, че четири планети — уж все наши конфедерати — превозват оръжия до Вулкан.