Читать «Стен» онлайн - страница 24

Стен си помисли, че това е най-хубавата гледка, която е виждал.

Почти не чуваше монотонния глас на съдията, изброяващ многобройните престъпления, извършени от него срещу Компанията. Бе обграден от социопатрули. Пред съдията стърчеше Съветникът — лицето му беше почти напълно скрито под намотките пластобинт — и кимаше при всяко поредно позоваване на закона.

Бяха намерили Стен скрит в совалката, сгушен под купчина одеяла и куп откраднати корабни вещи. Докато съобщаваше на Вулкан да пратят някого да прибере Стен, капитанът не преставаше да се извинява. Беше чул мълвата, плъзнала из космопорта.

— Съжалявам. Но не можем да ти помогнем — обясни той. — Органите за сигурност на Вулкан изпращат претърсващи патрули на всеки заминаващ кораб преди да получи разрешение за отделяне, за да търсят хора като теб.

Стен не отвърна нищо.

— Слушай — продължи капитанът. — Не мога да рискувам. Ако се опитам да ти помогна и те намерят, Компанията ще ми отнеме търговския лиценз. И тогава ще съм свършен. А не съм само аз. Трябва да мисля и за екипажа си…

Един от социопатрулите го бутна по рамото и Стен тръсна глава. Съдията беше приключил. Беше настъпил моментът за произнасяне на присъдата. Каква ли щеше да е? Изгаряне на мозъка? Ако беше това, се надяваше, че ще му остане достатъчно мозък, за да се самоубие.

А после съдията заговори отново.

— Даваш си сметка, надявам се, за размера на престъпленията си?

Стен се замисли дали да не си придаде покорството, очаквано от мигри като него. По дяволите! Нямаше какво повече да губи. Зяпна съдията с немигащ поглед.

— Разбирам. Съветник, няма ли нещо, облекчаващо вината му, което да добавим към настоящата процедура?

Съветникът като че ли понечи да каже нещо, но само поклати глава.

— Добре. Карл Стен, тъй като ти, на своята млада възраст, си в състояние да изкараш още много години в служба на Компанията и ние не искаме да изглеждаме безмилостни, ти даваме възможност да изкупиш престъпленията си и просто те прехвърляме на друго назначение.

Макар и за миг, Стен изпита смътна надежда.

— Мястото на новата ти работа ще е в Екзотичната секция. За неопределен период. Ако… хм… обстоятелствата го позволят, след съответния срок мога да преразгледам присъдата ти.

Съдията кимна и натисна бутона ВХОД на правосъдната конзола. Социопатрулите изведоха Стен от помещението. Той не беше сигурен какво точно означават думите на съдията. Нито какво точно представлява присъдата. Знаеше само едно — че умът му ще си остане недокоснат и че все още е жив.

Извърна се към вратата и разбра — от злобната усмивка на Съветника, — че едва ли ще е за дълго.

ВТОРА КНИГА

ПЪКЪЛ

Глава 7

— Въпрос само на ентропия. Доказва се. — По-възрастният мъж надигна халбата си.

По-младият до него, облечен в бляскавата униформа на флотски офицер, се ухили и тресна ботушите си върху плота на масата. Върху бойния му комбинезон бе закачена метална лента с името и званието му: РАШИД Х.А., МАШИНЕН ОФИЦЕР.

— Какво му е толкова смешното? — попита войнствено по-възрастният и огледа другите астронавти, насядали край масата. — Тези тук са моите хора, и никой от тях не е чул да казвам нещо смешно. Тъй ли е?