Читать «Стен» онлайн - страница 23

Главният социопатрул изгледа победоносно идентификационната карта на чиновника. Само дето, разбира се, не беше неговата. Беше на Съветника.

Веднага щом влезе, Стен разбра, че се намира в Центъра за посетители на космопорта. Долавяше се някакво… е, какво точно беше, не можеше да определи. Но си помисли, че е може би вкусът на свободата.

Движеше се сред екзотична тълпа — какво ли не, от чуждопланетни същества и дипломати до търговци и астронавти от дълбокия космос. Дори разговорите им бяха странни: за звездни системи, за пътувания в изкривено пространство, за двигатели с антиматерия и имперски интриги.

Стен се промъкна покрай една джойгърла, застанала край входа на долнопробен бардак, провря се през гмежта астронавти и си намери място на бара. Един от астронавтите ръмжеше на колегата си:

— Тъпият лейтенант просто ме пренебрегва. Представяш ли си? Мен! Проектант с петнадесет проклети години стаж в скапаната фирма.

Приятелят му мрачно поклати глава.

— Всички са такива. Две години във височайшата им академия за сукалчета, и започват да си въобразяват, че всичко им е ясно.

— И слушай сега кво стана — продължи първият. — Викам му аз, че конзолата бибипка, а той — нямало никаква причина да бибипка. Аз обаче му казвам, че така или иначе бибипка. И само след няколко минути се надънихме в един облак метеорити. Тръбите на дюзите направо се задръстиха от боклук. Пилотът едва ни измъкна. Шибна ни в такава спирала, че чекмеджетата на капитана едва не изпопадаха.

Стен си получи питието — плати го с оскъдните си останали кредити — и тръгна из бара. Друга група астронавти привлече вниманието му. Бяха се струпали край една маса, говореха си тихо и отпиваха полека от питиетата си, вместо да ги пресушават на един дъх като останалите посетители. Бяха в чисти облекла, изгладени до блясък, и имаха вид на хора, които се опитваха бързо да разсеят махмурлука си.

Приличаха на хора, които се канят да поемат към дома си.

— Да си вдигаме задниците — каза единият.

Като по знак, всички едновременно допиха питиетата си и станаха. Стен се промъкна след тях и крадешком ги проследи извън кръчмата.

Беше се сгушил в носовия отсек на совалката. Само един панел го отделяше от екипажа. Отлепиха се от Вулкан и няколко мига по-късно Стен вече можеше да види нарастващия корпус на товарния кораб през прозрачния мехур на носа, докато совалката се приближаваше към него.

Предназначеният за транспорт в открития космос товарен звездолет, наподобяващ огромно многосегментно насекомо, се простираше на километри. Ято пчелоподобни влекачи караше нови секции на буксир и ги прикачаше. Двигателният сектор на товароносача беше плосък и гаден на вид с рогоподобните дълги израстъци, протягащи се от лицето му. Щом совалката се приближи, то се ухили и зейна да я погълне.