Читать «Стен» онлайн - страница 133

— Трета смяна — няма тревога — всички служители по сигурността да се явят незабавно в централата. Повтарям, всички служители да се явят незабавно в централата.

Бет издърпа две бестерови гранати от колана си и стана. Служителите от охраната на проект „Браво“ се бяха струпали в малкия офис. Айда се изправи до вратата.

— Това ли са всички?

Дежурният офицер кимна.

Бет натисна брояча на гранатите и скочи към вратата. Стовари се върху Айда.

Двете гранати се взривиха с яркочервена светкавица.

Патрулите на проект „Браво“ изпопадаха. Бет се претъркули през Айда и й подаде ръка да се изправи. Айда изхриптя, промърмори нещо на цигански и изсвири пронизително с пръсти.

Стен и останалите членове на екипа се появиха от дъното на коридора и забързаха към двете жени.

— Ние ще задържим задната врата. Вие изчакайте. — Айда се наведе в грависледа и надигна плота с въоръжението, извади два уилигъна със сгъваеми приклади, зареди ги и подхвърли единия на Бет, докато Стен и останалите нахълтаха на бегом в лабораторията.

Междувременно Айда беше извърнала командира на охраната по гръб.

— Какво правиш? — попита Бет.

— Лично отмъщение — отвърна Айда и заби безмилостно крак в слабините на изпадналия в безсъзнание мъж. — Подозирам, че си мислеше гадни неща за мен.

— Няма ли да е по-просто да гръмнем целия бардак? — предложи Алекс.

— Да, по дяволите — отвърна Стен. — Но ако го гръмнем — той посочи към тавана — ще направим всички онези техове на кайма. — Той се ухили. — Да пукна дано, ако знам защо изобщо ме е грижа за тях.

— Защото — поясни Доктора — инструкциите на тази мисия са да изтрием тази лаборатория с минимални човешки жертви. — Той се обърна към Алекс и мустачките му щръкнаха. — Зарежи го. Простите мозъци намират прости решения.

Алекс не обърна внимание на Доктора.

— Ще ти дам една джобна експлозийка, стига да ми кажеш откъде да почна.

Таванът на лабораторията се извисяваше над тях. Достатъчно високо, за да разполага подобното на хангар помещение със собствен климат. Фрик и Фрак кръжаха между лампите на тавана. Посред лабораторията имаше малък космически товарен кораб, люкът му за товарене на контейнери беше отворен. На пода около него беше подредена загадъчна апаратура. Вратите по стените отвеждаха към лабиринти от по-малки лаборатории.

— Постави зарядите на всяко устройство с информационни файлове — реши Стен. — На всеки компютър. И на всяко оборудване, което не ти се струва познато.

— Страхотно решение — изпъшка Йоргенсен, докато бърникаше из раницата си. — Означава, че тоя ще гръмне всичко, което не му прилича на овца.

Алекс размаха пръст.

— От плюшеното ни мече мога да приема такава обида. Обаче не и от човек, дето има още жълто на устата.

После се заловиха за работа.

Торесен, въпреки че се възхищаваше от оръжията и бойните изкуства, никога не се беше сражавал. Въпреки това, когато навлезе в коридорите, отвеждащи към проект „Браво“, прояви достатъчно благоразумие да спре и да изпрати в дозор две отделения от петдесетчленния състав на подсилената рота патрули, която водеше със себе си. Все още можеше да разсъждава достатъчно аналитично, за да съобрази, че не той води играта, а може само да реагира на ходовете на противника. Можеше да се окаже, че е закъснял, прецени той, докато крачеше бавно в тила на формацията.