Читать «Стен» онлайн - страница 134

Алън Кол

Бет избърса влажните си длани в пластмасовия приклад на уилигъна.

— Дишай дълбоко — каза й спокойно Айда. — Мисли си за тях само като за по десет наведнъж. — Изведнъж осъзна какво е изтърсила и се изкикоти. — От друга страна, нали не смяташ, че бялото знаме е по-добра идея? Давай!

Бет натисна спусъка на уилигъна и оръжието изхрачи сачми АМ2 към плътната маса настъпващи патрули.

Крясъци. Хаос. Айда измъкна граната и я запокити в коридора, след което се помъчи да се скрие под металната обшивка на пода, когато тежките оръжия на патрулите им отвърнаха със залп.

Бет захвърли празния пълнител и наби нов в магазина. Изненада се, че гледката на настъпващите патрули не я плаши.

— Айда!

— Давай — извика й едрата жена, без да отмества поглед от коридора. Тя натисна спусъка.

— Айда, ако бях с отрепите — довърши мисълта си Бет, — щях да ти кажа, че е време да си разкарваме задниците.

— Но не си. Ти си с един велик екип на секция „Богомолка“. Така че това, което ще направим с теб, е… да си разкараме задниците.

Алекс тихичко си тананикаше древна шотландска балада, докато развиваше резервната детонираща жица към центъра на лабораторията.

Стегна жицата с клещи и я привърза към детониращата кутия. Прекара цялата възпламенителна верига през ума си и хвърли поглед към Стен. Стен му даде знак с вдигнат палец и Алекс затвори ключа на детонатора.

— Знаеш ли, май е най-добре да се чупиме. След малко тук ще стане доста шумно.

В този момент Айда и Бет нахлуха в залата. Айда се обърна срещу вратата и почна да стреля към коридора.

— Патрулът! — извика Бет. През вратите се изсипа дъжд от куршуми и всички залегнаха.

Айда изпразни магазина на пушката си и заотстъпва заднишком към кораба.

Екипът оформи плътен полукръг пред товарния кораб. Стен се скри зад някаква машина, наподобяваща преса, когато първите войници на патрула нахлуха в лабораторията.

— Можеш ли да спреш зарядите? — извика Стен.

Алекс преряза с откос нахлулите в лабораторията патрули, след което отвърна спокойно, без да извръща глава.

— Този път май надминах себе си, момко. На всеки му сложих противоизключвач.

— Шейсет минути?

— Имаме ги. — Алекс погледна часовника си. — Даже вече са петдесет и една.

Тактическите кораби, носещи се пред щурмовия транспорт на Гвардията, се шмугнаха през рояка спътници около Вулкан, без да знаят, че след клането на Бет на работниците в Яслите повечето от тях са останали неуправляеми.

Разузнавателните кораби се насочиха право към Вулкан. През последните няколко месеца Торесен се беше снабдил с известно количество почти забранени противоракетни устройства и ги беше инсталирал по порите на външната обвивка на Вулкан. Но комбинацията между внезапната атака на Гвардията и това, че екипажите им бяха полуобучени, означаваше, че много малко от тях можаха да се задействат преди ракетите на разузнавачите да пометат установките им.