Читать «Стен» онлайн - страница 131

Моделът на Айда на лабораторията на проект „Браво“ приличаше на сив ципест балон, наполовина пълен с вода в единия край. Нямаше какво много да му се проучва: Айда все още не беше преодоляла защитата.

Членовете на екипа, заедно с Бет, гледаха тъпо модела. Стен, Алекс и Йоргенсен бяха облекли, за пръв път, откакто бяха дебаркирали на Вулкан, фототропните камуфлажни униформи на „Богомолка“. Айда и Бет се бяха пременили в комбинезони на техове Първи и Трети клас.

Нямаше какво да си кажат. Никой от тях не се интересуваше от насърчителни слова. Нарамиха раниците си и мълчаливо се качиха в грависледа. Стен го подкара и се понесоха лудешки из коридорите на Вулкан.

След като мигритата наизлязоха по улиците, Вулкан бързо се сгромолясваше. По видеоекрана на барона пробягваха разпокъсани кадри на единични сражения, плячкосване и сразени социопатрули.

Баронът изключи екрана. Беше безнадеждно. Нищо не можеше да направи, за да потуши въстанието. Можеше само да го остави да догори, след което да се опита да си възстанови рухналата империя.

Примигна сигнал за внимание. Торесен за малко щеше да го пренебрегне. Просто поредният рапорт на изпадналата в истерия охрана. Не, трябваше да отговори. Включи компютъра.

Сърцето му се вледени. Компютърът беше идентифицирал водача на мигритата. Стен. Но той беше… Как?… И тогава баронът осъзна, че този свят наистина отива към края си.

Имаше само една възможност: Стен; Гвардията; проект „Браво“. Императорът знаеше и Императорът беше предизвикал въстанието на мигритата. Стен беше част от екип на „Богомолка“.

Торесен отчаяно затърси изход. Какво можеше да стане по-нататък? Как трябваше да реагира той? Това беше. Императорът просто търсеше повод да изпрати войскови десант. От Торесен се очакваше да помоли за помощ. Щяха да го арестуват, проект „Браво“ щеше да бъде разкрит и…

И тогава Торесен се сети. Трябваше да отиде в лабораторията. Да прибере най-важните файлове. Да унищожи всичко останало и да избяга. Все щеше да може да постави Императора на мястото му, докато държеше в ръцете си тайната на АМ2.

Той стана и тръгна към вратата. Но спря. Още нещо. Имаше още нещо. Императорът сигурно беше заповядал лабораторията да се унищожи. Стен и екипът му сигурно в момента бяха на път за там. Забърза се към комовидеото.

На екрана се появи изплашената физиономия на шефа на сигурността.

— Сър!

— Трябват ми всички мъже, които можеш да събереш. Тук. Веднага! — изрева Торесен.

— Слушам, сър.

И изчезна. Торесен започна да мисли трескаво. Имаше ли още нещо? Още някоя предпазна мярка? Усмихна се криво, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади малка червена кутия. Напъха я в джоба си и хукна към вратата.

Глава 36

Фрик и Фрак кръжаха високо над палубата на лабораторията на проект „Браво“.

Не ги забелязваше никой. На Вулкан в края на краищата нямаше нито птици, нито гризачи. Човешкото око не вижда това, което не разбира.